Слънца за закуска

[Gentiana]

Пустее брегът...
Излюпваме се от яйцата на Злото,
когато Луната отслабва
и се дави в ледената вода.
Сестрите ми новородени пълзят.
По телата ни злато
втечнено лепне.Мед и мляко,
налива в бокали Нощта.
Закърмени с гъсти капки отрова,
ослепяват очите ни.
Отварят се вътрешните сетива.
В тъмниците на духа,
омотани в здрави окови
гаснат последните
от човешките същества.
Мракът е завивка,окъсана, но топла.
Пясъкът стене под голите ни бедра.
На закуска слънца
между зъбите ни потропват,
като костилки кайсиеви.
Изплюти, се заравят в пръстта.
Ще покълнат
и косите на залезите ще оскубят
с остри тръни, кърваво-зелени
от спотаена жлъч.
Пръстите ми са сгърчени...
Последните си задръжки губя.
Кинжал в сърцето ми е
заблуден, терзаещо сияен, слънчев лъч.