News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Дуел № 13 "В прашните утрини пиша - здравей, обичам те!"

Started by Gentiana, October 14, 2007, 14:10:48 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Давам своя глас за ?

Стих номер 1
10 (35.7%)
Стих номер 2
18 (64.3%)

Total Members Voted: 26

Gentiana

Време е за едно утринно, свежо "обичам те"  [inlovee] :), отърсено от праха на делника и толкова нужно за всеки от нас.
Ще ни припомнят колко е важно да го повтаряме на любимите си...следващите 2 стиха  [namigggg]
"В прашните утрини пиша - здравей, обичам те!"стих №1
Ранно-сънно говори ми Зорницата,
везана от сумрачни мъгли.
С веещ поглед се издигна птицата-
в свойта пазва светлина откри.

Окрилени от безкрайни точки,
бистрите извори облъхват свежест.
Дрезгаво-мечтателните плочки
пак издават на живота прелест...

Багри на дъгата и природата,
и с ръце от смислена помисъл
Богу е ошетана посоката,
че в сърце си всичко е описал.

Засияли миглите от радост,
а прахта раздаваше награда...
Бледи звукове във вечна младост
черпеха от чудната тирада...

И настана пролетта лъчисто-бляскаво,
озари ми моето политане,
дето е невидимо-припляснала
зримата сентенция обичам те.
 
и
стих № 2.
Утрин е,
прашна е
и за пореден път,
аз се събуждам, за да напиша "Здравей, Обичам те!"
със ситни букви в началото на пожълтелия лист...
И продължавам да пиша нататък:
"Утрин е...
прашна е...
Липсваш ми...
Няма те...
Няма те вече,
ти просто липсваш...
Вечер ще бъде...
Прашна ще бъде...
Отново, ще липсваш...
Не ще си идвал в моя дом,
не ще си посетил мечтите
и прегръдките, превърнати в храм...
Очакващи очакват те
дори в свойте сънища...
Чакат те навсякъде...
И тук - сега, преди и там...
Ужасно ми липсваш...
И днес, и вчера и сега..."

И преди да го затворя в плика бял...
Преди писмото да подам на пощальона...
Аз спирам погледа си, толкоз остарял,
на огледалото в началото на коридора...

Изписвам послеписа на това писмо
и с цялата си обич болна го изпълвам...
"Довиждане, Обичам те!" с една сълза- клеймо,
сама ще ти го донеса, аз днес умирам...

В прашните утрини пиша - "Здравей, Обичам те",
и хиляди редове след това аз изливам...
Но утре няма да е прашно и на мене някой ще пише.
Аз идвам при тебе завинаги, днес аз умирам..
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ranenia skorpion

Номер 1 !  :)
...Поздравления и за автора на второто стихче...
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

semper idem

Стих № 2   [inlovee]
Макар че и първият е много добър.
Поздрави на двамата автори . :)

Zatoichi

Жалко,че не може да се гласува два пъти  :) Поздрави за творците  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.


vOsYcHnA_pRiNcEsA

 № 1. Много ми хареса. Поздравления също и за другия автор.

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Mistic



Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...