Дуел №12 - "Един прозорец и безброй звезди"

[SkitnicaVmoretO]

Време е да се вгледаме в звездите с дуел номер 12.  :)

Стих №1

Разгърни пердетата на свойто колебание,
полъх свеж пилее безвъзвратно дните.
Губиш въздух,потънал във страдание,
а тичат ли,тичат крилати звездите.

Лъч надежда-глътка страх.
Пиянство,заградено с омерзение.
Аз търсих теб, а там видях
мъж блед,намацан със презрение!

Надзъртам изпод черен ореол
от избледняла слънчева дъга...
Наместо огън-пясък гол
бърше с сълзи моята тъга.

Звезди посочват твойта светлина,
но не можеш да ги сграбчиш вече!
Потънал в груба,мрачна пелена,
забравил си да бъдеш май човечен...

Един прозорец ме крепи.Поглеждам.
Нощта май страда заедно със мен!
Падащи звезди в сърцето си нареждам
и сбогувам се поредния безсмислен ден.

Стих №2

В следите и'
блещукане на срещи.
Винаги увита в шлифер син.
Наричат нея
"Стъклената лейди".
По своему фатална /вечно бди/.
Всяка вечер
много любопитна.
Погледи кове кат с чук горещ.
Гледат я,
кварталните хлапета
по стъпките и' търсят млечна свещ.
Бледа, но
във ирисите с кехлибар -
една такава само съществува.
Сякаш огън
в шлифера прибрала,
под формата на петокрили пеперуди.
И магично е
как тихата и' близост
облъхва и ритмичност, и надежда.
Сами или
на цели групи спират
се нея да почувстват и погледат.
Тя е свят
от камъчета с блясък,
мигащи на лунна светлина.
Излъчваща
безграница, немразене,
въздейства - е миражът в тъмнина.
У себе си,
безкрай светулки сбрала,
Стъкленото си превръща в лупа.
Едната лейди
отразява
мелодия, достъпна и за глухите.

[Zatoichi]

№2 Харесва ми избраният тон,метафорите и леко абстрактните нюанси  :) Поздрави за двамата творци  :)

[XpacTa_lavista]

Ех, понякога сте в състояние да ме вкарате в шах с тези дуели [lol] Гласувах за №1-почувствах го някакси по-близко :)

[me4tatelka]

И двата стиха ми харесаха много...  :)
Но гласувах за втория  [inlovee]

[GeRi`LoVe`h0o0sT]

Ех, понякога сте в състояние да ме вкарате в шах с тези дуели [lol] Гласувах за №1-почувствах го някакси по-близко :)