Откровенията на едно сърце (Qween Of the Black Hearts & vanilla_g)

[Don_NUTSO]

ммм нещо се правят май ... ще им се скарам :) и аз чаках продължение ...

[vanilla_g]

А нима ще успееш във тази борба,
в която залогът е твойта душа,
нима не съзнаваш, че твоята слабост сега,
няма с кой да делиш щом останеш сама...

Животът е кучка, светът се руши,
но дали трябва на него да приличаш и ти,
сърцето ти спира, кръвта не кипи,
животът умира, всяко усещане спи...

Бягаш, падаш и пак се изправяш,
но спомени в тебе пак те провалят,
откъсваш от мен малко тъга,
тя ще е винаги с теб прости за това...

И яркия спомен за щастливите дни,
останали слънчеви във теб ще вали,
ще измива радостта от новия ден,
и с болка ще връща мисълта ти към мен...

Другата част от дуета ни, нещо липсва напоследък, затова дано аз съм достатъчна  :)


Кучка ще бъда- жена съм все пак,
в утробата заложено ми е да бъда такава,
ще тъпча, ще мачкам всеки спомен и знак,
който ме връща в онази твоя измама.

С поглед, душата ти ще пронижа-
нека за мен да кърви безутешно,
като ранено животно кръвта си да ближеш-
това е мойта отплата... пък нека е грешно...

Искам сълзите ми да мокрят очите ти
и бавно да прогарят твойто сърце,
искам сред всички тайни укрити,
да помниш само моите устни... и ръце...

И спомените за дните ни топли,
дълбоко в сърцето си ледено ще затворя,
глуха ще стана за писъците им- вопли,
при теб пак да ме върнат, вече не могат...

[Qween of the black hearts]

Така! Извинявам се, че липсвам, Гиго. Продължението е страхотно, скоро и аз ще пусна, но за сега нямам нет! Пиша от един интернет клуб, така че нямам как. От 1-ви ще имам нет и тогава ще вляза. До тогава ще се оправиш доста добре и без мен!!!! Целувки на всички!

[vanilla_g]

Извинена си, Лени, ама побързвай с появяването, че ни липсва жлъчната ти натура  [lol] [inlovee]
Целувки и на теб, миличка!  [heart__]

[phibi]

Поздрави и от мен :)

[vanilla_g]

Поздрави и от мен :)

Благодарим, Юле! :)

[tuik]

Кучка ще бъдеш това ми е ясно,
ще бъдеш жестока, безмилосна ти,
ще пронизваш със поглед съществото нещастно
и то наранено ще се руши и кърви...

Ще се стичат сълзите ти по мойто лице,
ще парят сърцето ми, ще го превръщат във пепел,
ще убиваш копнежа към твойте ръце
и ще умирам нещастен към самотата поел...

И топлите спомени за дните красиви
ще заровиш в сърцето си, ще посипеш със прах,
ще умрат във очите ми страстите диви,
ще се свия болезнено, ще те гледам със страх,

а ти гордо изправена над кървящия труп
ще се усмихнеш доволна със сила зловеща
и ще ме оставиш самотен да се гърча от студ,
скучен съм вече, светът е пълен с неща...

Тогава ще тръгна несигурно, бавно,
ще се скрия някъде свойте рани да ближа,
загубих двубоя злощастно, безславно,
но ще мине време, ще усетя че все още аз дишам...

Ще се каля в самота, сили ще трупам,
ще заздравеят и раните, ще измия кръвта,
а старите белези ще превърна в поуки
и ще тръгна по-силен пак из света...

Тогава дано не ме срещнеш случайно,
тази среща би била твоята смърт,
да съм все още кървящ, ще се надяваш ти тайно,
но вече грешиш, аз останах без кръв...

Да ме пронижеш със поглед ще се опиташ отново,
но отразен във очите ми той теб ще рани,
не ще помогнат дори сълзите отровни,
грозния белег от тях не гори...

Ще удряш безсилно душата калена,
но и капка кръв няма да бликне помни,
ще се усетиш самотна със злоба сломена
и ще потънеш във спомена за щастливите дни...



Съжалявам че малко закъснях, ама все пак е малко... ;)