Пристъп на мълчание

[hide`and`seek]

И пак изпадам в пристъп на мълчание-
в тишината само ти звучиш.
От една раздяла разстояние
поглеждам те и погледът тежи.

И свеждам поглед. Зад зениците
остава образът ти да трепти,
да пари под клепачите. В очите ми
вали предесенно - не са сълзи!

И знам, че за да те доскосна
трябва само да посегна със ръка
и ще те стигна...Тъй е просто,
че почти не вярвам във това...

[{dulgokoska}]

изключително ми хареса