Кълват черните гарвани белите ни нощи - Gentiana & SkitnicaVmoretO

[SkitnicaVmoretO]

Кълват черните гарвани белите ни нощи - Gentiana & SkitnicaVmoretO

Загърни ме в мъглата на косите си, скитнице!
Толкова уморени са часовете на нощните ми бдения.
Крещи продрано в тъмното птица-безпътница.
Лягат като кучета в краката ти съкровените ми щения.

Претопи се във изгрева
на копнежи среднощни.
От дъгите събирай ми име.
И по лунни пътеки, сред вой на вълчици
в миг на лудост и сън, намери ме !

Губих се в утрините на Луни дългокоси.
Търсих пътя към теб и със сълзи се връщах .
Толкова нежност на гръб препъвайки се носих .
От ноктите и съдран е вече на душата ми плащът. 

На душа е увиснала тежка разлъка
и във скреж се притварят очите.
Ти не търсиш, тежи ли ти лудата обич?!
Прогарят нозете. По лице ти разлели се дните....                 

Всяка мисъл е гарванка и грачейки надалеч отлита.
Ще притвори очи в пещерите на дългото лято.
Ти недей за цената на болката плахо да питаш.
Не можем да я платим даже с купища кърваво злато.

Аз за твоята болка бих дала и себе си .
И сълзите ти с длан да обърша...
Като вик са очите, но отдавна побъркани
да се взират в лика ти прекършен....

Прекършени тръстики са спомените ни есенни.
Ще прегазя през блатото на мрака  и ще те намеря.
Тази наша обич-орис е ручейно чиста и песенна.
Даже с Дявола сили за теб съм готов да премеря.

Загърни се в мъглата ми. Има време за рани.
Стига болките вече да дирим...
Всяка мисъл дъга е, самотата си тръгва.
Днес е ред с теб да бъдем щастливи.