Единствената жертва.

[ilusia]

Добре дошъл във моят дом,
катедрала на миражи. По
стените му висят от пръснатите
ми мечти множество колажи

Убувките си не събувай, всичко
е потънало във кал. Моля те ,
не се вълнувай , че на тая къща
нещичко отдавна може би си дал.

Огнището е празно. Вятърът
раздуха даже пепелта. И не
се надявай, че тихата разруха
ще си иде с пролетта ...

Отрекоха се всичките сезони,
времето на прага се изплю и
споменът е само щастие, а
животът се превърна в дежаву.

Всички книги са вече прочетени,
от страниците им направих таван,
за да може когато вали ,над мен
да капят нечии чужди сълзи.

Прозорците ми са от дъх на
плесен. Мухъл само тук расте,
може би, на есен , заблудено
птиче ще се натресе...

И то ще бъде единственото ми
другарче. Цар във мъртъв град.
И моля те , Господи , нека е гардже,
в душата си като мене - мръсна и ад.

Неискаш да си тука вече ?
Нищо. Аз разбрах. На кого му
е потребна пустинята сред тоя
пъстър , арогантен свят ?

Душата ми не се научи ,
ни да мрази нито да мъсти.
Единствената жертва.
Сълзата може да благодари.

[vanilla_g]

Милоооооо  [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [bravisimo]

[GaLLeRy]

Възхитена съм !!!  [heart__] [heart__] [heart__]

[dodic]

 [bravisimo] [a taka] [bravisimo]

[ilusia]

Благодаря ви , за хубавите думи :)