Облаците са тъжни

[NiksY]

Небето е тежко
като дълга раздяла,
посивяло от спомени
и тъга застояла...
Влажно се взира
с стотици очи
и иска да плаче,
а няма сълзи...
Но не в небето
любовта ми търси...
тихо... погледни -
по лицето ми вали...

[Stolz]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
много е хубав стихът ти

[{dulgokoska}]

Земята е прашна
от небесна тежина,
излязла от баня
и била със дъжда...
Сухо попива
капка след капка,
клепките малко са,
сълзата е кратка...
Но не в земята
дъжда си търси
гласно... кажи се -
устата праши...

[_maLkaTa_]

 :flowers: :flowers: :flowers:

[Gentiana]

Небето е тежко
като дълга раздяла,
посивяло от спомени
и тъга застояла...
Влажно се взира
с стотици очи
и иска да плаче,
а няма сълзи...
Но не в небето
любовта ми търси...
тихо... погледни -
по лицето ми вали...

Кристални сълзички,
затворили светлина
в свойте сфери, без думи
падат.Късно е да ги спра.
И небето си спомня
носталгичен момент.
Бавно очите притваря.
Гасне денят.
Отрязък, фрагмент
от мозайка, която
все подреждам. Уви,
нещо липсва,
дали пък от това тъй боли?

прекрасен стих, Ники  :)
поздрави

[tonnny_bg]

 [plqs plqs]Красиво .

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Хубаво е, като всяко едно, което съм прочела от теб. Поздрави! :)