Вътре в мен...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Като сянка... по-тъмна от най-черната нощ
се скитам и бродя самотна. Търся покой.
Краката, ръцете... в пръстта ги заравям с мощ.
Сълзите ми бликват невикани – кървав порой.

Празно е, глухо е вътре дълбоко във мен...
И чужда съм на света, на времето - чужда.
Тъмно е, пусто е...а навън е прекрасен ден.
Животът сякаш спи дълбоко и не се събужда.

Маската на безразличието сложила съм пак.
Не може, не трябва никой зад нея да погледне,
че ако види тази черна пустота и  непрогледен мрак,
като къшей сух хляб на гърлото му ще приседне.

Вдигам непробиваеми, тежки  стени - високи
Да не може да мине никой вече през тях...
Ще направя и ровове безкрайни и дълбоки.
Не искам да си спомням за това, което някога бях.

[Jane]

Пусни това, което в вътре в теб...
И бъди това, което винаги си искала да бъдеш!
Хубав стих...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Пусни това, което в вътре в теб...
И бъди това, което винаги си искала да бъдеш!
Хубав стих...

:) Блгаодаря ти!  [gu6]

[elf`s_soul]

При втория прочит емоцията бе по-силна.. Но доста тъжен стих... някак черно-бял ми звучи... Но е хубав..  [heart__] Браво, како!

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

При втория прочит емоцията бе по-силна.. Но доста тъжен стих... някак черно-бял ми звучи... Но е хубав..  [heart__] Браво, како!

[heart__]

[h0o0sT]

много е красив поздравления :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

много е красив поздравления :)

Благодаря!

[GaLLeRy]

 [bravisimo] [cvetee]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

[bravisimo] [cvetee]

:)