News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

"Да обичаш...? Значи ли да прощаваш?"

Started by GaLLeRy, October 03, 2007, 21:16:17 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

tonnny_bg

А в очите на искащият прошка? :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Някой хора не заслужават да разберат, че им е простено. За това от моя лична гледна точка не ми дреме за мнението на искащия. Важно е аз как съм го почувствала и дали съм склонна да споделя, че вече ми е минало. :) Малко егоистично, но както каза скъпият ни шеф в една тема: Страх лозе пази. :)

MG_Power

Разбира се ,че трябва да прощаваш никой не е казал по 100 пъти да прощаваш нужен е само един път когато обичаш трябва да си готов да простиш и непростимото!
ТИ спомняш ли си първата голяма истинска любов?
Ти спомняш ли си как в корема
пърхат пеперуди щом видиш
НЕЯ единствената?
Ти спомняш ли си първата целувка?Помниш нали?
И аз помня и не искам да забравя и ти не забравяй.
Живей със спомена , с огъня с болката в душата!

finiv

имаш ли гордост??? - няма любов...
"....И когато всичко свърши, разбираме повече и по-малко...."

Feanor

Quote from: finiv on March 17, 2008, 13:17:51 PM
имаш ли гордост??? - няма любов...

Абсолютно не съм съгласен.
"There is one rule, above all other, for being a man. Whatever comes, face it on your feet."

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Колко аргументирано само не се съгласи. Това беше изказване достойно за мод на раздела...  :)

Feanor

Ъхъ, твърдението щото беше по-аргументирано. :p
"There is one rule, above all other, for being a man. Whatever comes, face it on your feet."

finiv

искаш да ти предложа доводите си на тепсия и ти да не си размърдаш мозъчните клетки да поразмишляваш ли???
"....И когато всичко свърши, разбираме повече и по-малко...."

Feanor

Не че нещо, ама това е съвсем валидно оправдание и в обратния случай. :)
В общи линии обаче, никой не харесва хората, които не пазят собственото си достойнство. А то е тясно свързано с гордостта. Може да ги съжаляваш, но едва ли да ги обичаш. Просто няма да са достойни за това. :)
"There is one rule, above all other, for being a man. Whatever comes, face it on your feet."

ludnegar

Quote from: finiv on March 17, 2008, 13:17:51 PM
имаш ли гордост??? - няма любов...


що за глупост е това.Понякога гордостта е единственото нещо което ни остава.Гордостта не пречи на любовта,може би понякога пречи на ясното и изразяване,но нищо повече.Да обичаш някой означава освен всичко друго и да го уважаваш.Как може да обичаш някой ако не го уважаваш и как може да уважаваш някой,ако не уважаваш себе си.Гордостта е оня последен заряд който ни помага сутрин да станем и да продължим пътя си с вдигната глава и позитивна нагласа за бъдещето.А иначе по темата : да обичаш е едно,да прощаваш е друго,те не се самоизключват.Някой хора не заслужават прошка- за тях само яко плюене,подиграване,разиграване и съжаление...нищо друго.Друг е въпроса,че само истинските хора умеят да прощават,останалото е просто приказки и лицемерен маскарад.Жалко е понякога да гледаш как на пръв поглед стойностни и уж достойни за уважение хора,се изцепват с думи за любов и прошка и прочее силни неща,а когато настъпи момента да се покажат наистина,се показват като едни дребни нищожни души.И тогава ставаме 2 пъти глупаци...веднъж че сме им повярвали и втория път когато тези които до вчера сме вдигали на пиедестала високо над нас,днес трябва да принизим,въпреки неимоверните усилия които полагаме,за да не ги съжаляваме в момента в който сме им видели истинските лица.И какво ги правим тогава ? Подаваме им ръка или ги подминаваме ? Тук вече всеки решава сам за себе си,според това колко и дали обича и според това струва ли си човека или не.И накрая в най-лошия случай ни остава гордостта.

finiv

ок глупост е, но как ще кажа, че обичам някого и въпреки това от инат, че ми е наранил гордостта няма да му простя... еми като го обичам при мен лично няма гордост, имам самоуважение и не ме интересуват какво смятат хората за мен, защото никой няма да живее моят живот, нито аз ще живея нечий друг... така че, когато обичаш истински и вярваш в промяната на другия не ми е ясно къде е мястото на грдостта в този случай??? иначе ludnegar за останалото съм съгласна ...
"....И когато всичко свърши, разбираме повече и по-малко...."

ludnegar

може би тука вече изхождаме от гледните точки на различните ситуации.Има варианти при които обичаш,но не те обичат,има варианти при които и двете страни се обичат,но поради една или друга причина любовта не е достатъчна,има варианти при които просто се случват неща които не можем да преглътнем и най - правилното решение е да прдължим напред.И не,че не можем да преглъщаме гордостта си,напротив можем и когато обичаме,няма по-лесно от това.Но преглъщаш веднъж,два пъти понякога дори и повече и един ден просто си казваш стига.Това е.

momichenceto

Всичко поправимо е простимо!!! И нека не се заблуждаваме...прощават само тези, които обичат човека, който е сбъркал или излъгал...или все едно каква грешка е направил...По-скоро да простиш означава, че обичаш!!!

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Ако приятеля ти е правил секс с някоя си, и ти разбереш и му простиш, това значи ли че си поправила факта, че я е наебал? Примерно...
:)

Sexy_Scorpionka

Quote from: vOsYcHnA_pRiNcEsA on March 28, 2008, 17:12:58 PM
Ако приятеля ти е правил секс с някоя си, и ти разбереш и му простиш, това значи ли че си поправила факта, че я е наебал? Примерно...
:)

[xa xa xa xa xa xa]

Абее ... ще му простя друг път най-много да простя на него и на нея с някоя голям и дебела бухалка ...  :p [lol]

Всички ние се нуждаем от някого, а ако го нямаме заспиваме с мисълта, че някога ще го открием.