Частен случай

[Zatoichi]

Дали зарад спонтанните емоции
дните слънчеви,едва родени,
не обръщаме в пороци
и в принципи опорочени?

О,естествено е ние да грешим
и хаосът да ни прегръща,
но едничък миг неуловим
забравяме,а тъй за нас присъщ е.

Какво така се промени
от миналото гордо,недалечно,
времето какво ни причини,
когато със безкрая ни разсече?

Нещо мъничко,ала значимо,
къс от слънцето в човешката ни гръд,
имащ силата неумолимо
да твори красив светът.

И сега сме някак по-себични,
щом пленят ни чувствени талази,
дори когато се обичаме,
особено,когато мразим.

Живеем без да помним,
защото струва ни се безпредметно,
живеем голи и бездомни,
защото съществуваме суетно.

О,ясно е,не сме благочестиви
тъй както е богоугодно,
но можеме да сме поне красиви,
с душа,усмихната свободно.

Ала не това,уви,избираме,
а към друго непонятно се стремим
и живеейки - умираме,
защото в грешката грешим.

Колко жалко,колко жалко е,че днес
към щастието - божествения ручей -
човекът се стреми без чест.
Благородството е частен случай...

[{dulgokoska}]

[gu6] ти си повече от такъв

[Qween of the black hearts]

много е добро  аплодисменти много истинско и реално [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[RAZLICHEN]

 [evala] [plqs plqs] [plqs plqs]

[Zatoichi]

Благодаря  :)

[burning_acid]

Поздрави за стиха!!  [bravisimo] [cvetee]

[_maLkaTa_]

 :flowers: :flowers: :flowers: