Есенни листи по паважа горят

[Gentiana]

И още, още, още по паважа
със шепот нежен
стелят се, горят
в червено, златно,охра,
с тънка кожа
отронени листа.
Следобед. Град,
лениво къпещ се
в последни жарки ласки
на есенното слънце.Светлина-
разсеяна и лека,в ярки краски,
очите ми целува.Ей така.
Вървя по шепите, разтворени и нежни,
не на дърветата, а на самата Тя-
красива есен, топла и небрежна,
която ми постила куп листа,
за да не спъва стъпките ми камък,
да се усмихвам, да забравя за студа,
безмилостно напомнящ свойта казън,
която ще ни среже с пустота,
с виелици, с като крило на гарван черни,
неизброими  дни на мрачна тишина.
Но днес е рано. Днес е още светло.
И на мига с усмивка ще се насладя.

[rado]

 [inlovee]

[Gentiana]

 :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 :kissoflove:

[Gentiana]

 [I love you]

[XpacTa_lavista]

И аз се наслаждавам с усмивка :) Чудесно стихче [bravisimo]

[Gentiana]

да, хубаво е  :)
не стихчето ми, а това с листата...
Дори моят стих е слаб, за да изрази тази есенна красота и чувствата, които носи циганското лято  :)