Разсъмване

[Gentiana]

Тези стършели,
които  жилят светлината,
имат толкова познати, зли очи.
Недокосната умира в мен тъгата.
Някак си и утрото горчи.
Донеси ми рано бледожълта роза,
още с хладни капки утринна роса.

Приспивателното бе в голяма доза,
но съм жива... Няма да умра.
Донеси ми, моля, своите копнежи.
Ще закусим с мед и нежност призори.
Готин си, такъв един небрежен.
Синьото как сладко ти стои.
Може би съм малко безразлична,
уморена, като гаснещ, летен ден,
но душата ми те знае и обича.
Вярвай силно, още вярвай в мен.

[repi-s-lychec]

 [a taka]

[andromeda]

 [bravisimo]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 :)  [heart__]

[stranger]

Гео в стихията си  :)

ПП: Верно е, сладко ми стои  :p

[Gentiana]

repi-s-lychec,andromeda,vOsYcHnA_pRiNcEsA,благодаря ви , че споделихте моето разсъмване, момичета  [inlovee] [heart__] [heart__] [heart__]
май си е време да поизменя на черните си стихове и да създам повече светли. И без това идва мрачничко време и не трябва да ви тормозя с гротески  [shame]

Верно е, сладко ми стои  :p

ммддаа, отива ти на очите, братчето ми  :p [lol]
Радвам се, че още ме четеш  :)

[rado]

 [inlovee]