История за невъзможната любов

[~ChErNa_RoZa~]

Това започна преди месеци..Беше събота,но не си спопмням точно коя дата.Аз и моята на-добра приятелка-Габи както винаги разнасяхме пощата.Срещата ни беше пред къщата на две момчета,макар и да не ни бяха любими.Тя обаче ме чакаше малко по горе,тъкмо тръгвах натам,защото и чух гласа пред мен мина някокакво странно,красиво момче.За момент си помислих,че е на гости на някого,а когато осе осъзнах,че тои е от селото тои ме гледаше с красивите си сини очи и не откъсвае поглед от моите.Тои вървеше заднешнком без да се усети как ме гледа.В този прекрасен омаиващ миг чух топлия глас на Габи която явно така изплаши момчето че тои излезе от транса си и се осъзна че вече е стигнал до къщата си,след което светкавично влезе вътреотидох при нея и и казах че този е сладък,но само толкова,тя ме погледна закачливо,а аз се разплаках,защото на ското бях приключила връзка с човека които безкраино много обичах до онзи момент,в които осъзнах,че тои е бил едно малко парченце от това което изпитах,щом зърнах онова момче.После тя ми обясни че момчето се казва Миро и,че заедно с брат си са внуца на така известната и весела в селото баба Мара.Велика жена е тя.Вечерта когато с Габи отидохме у тях и се приготвяхме да си лягаме(тогава целия уикенд спах у тях) аз непрестанно и говорех за него,но не смеех да му кажа колко много го обичам,защото не бях сигурна каквъв ще е неговият отговорзатова тя предложи да му напиша бележка а отговора да остави на пощальонката която идваше всяка събота за да нии предаде писмата.Странно спокоен беше отговорът.На следващата вечер написах втората белешка която гласеше текста на най-тъжната любовна балада.когато реших да пусна бележката нещо ме спря.Осъзнах че не е редно да разпалвам невъзможна любов.Изгорих писмото на най-красивият кладенец в средатата на гъстата гора до моята къща.В този мпомент изгорих сърцето си.Само онзи странен приятен огън които пламна в мен онзи ден остана,но сега той гореше с изпепеляваща сила която изгори всичко в мен.спрях да говоря..бях тъжна и наскърбена.Само Габи разбираше мъката и отчаянието което изпитвах..само тя беше до мен и ме разбираше без да се ядосва на моето надгробно мълчание.През времето на мъка и блка което преживявах ( продължавам да преживявам) аз се запознах с Миро и брат му.Беше още по потресаващо да го гледам с насълзени очи без да кажа и дума,без да мога да му кажа,че той е всичко за мен...без да мога да го погледна и да му обясня всичко без думи.Един ден,когато отворих очи чух неговия глас.Тои говореше с Габи:"Какво и е..защо мълчи и гледа тъи тъжно и наскърбено?,а тя му отговори "сърцето неино едно мочме обича.То говори без глас,но разума му казва "Не"и кара го да страда."пиша този разказ отново със сълзи на очи с надеждата да го прочете господ и да ми върне това,което ми отне..Всичко което имам желае онова момче да си признае,колко силно ме жалае и мъката да спре.

[srebarna_liliq]

оооо много е якоо  [reeeev]

[~ChErNa_RoZa~]

благорая ти мила..

[MoLLy]

олее страхотно е