Илюзионисти

[OvCeL4EnCetO]

-Колко беше далечен навремето,колко крехък бе живота ти..Къде отидоха сега сълзите ти..Няма ги,нали?..
Отново ранена,изоставена,сломена от чуждите лъжи..Писна ми все такива неща в сърцето да живеят,аз ще бъда щастлива..колкото и да не го умея!-звучен шамар прониза болничния коридор.Момичето и сянката му изчезнаха.Там,на пода остана само едно сърце..
***
-Аз съм толкова различна...а ти си идот!..Как може да опстъпваш така със сърцето ми,за Бога!..Как може да си мислиш,че ще съм щастлива без теб! та ти никога не си бил мой,защо да съм без теб?..Отивай си,разкарай се..и нека като за последно си отидем двама..нека осъзнаем колко глупави сме били..Отиди си,разкарай се..не искам да виждам душата ти в моите очи!-вратата се затръшна,момчето заплака..И остана само едно разбито сърце..
***
-Боже мой,оставам до теб..не съм по-различна от другите,по-човечна съм! Мога да вярвам на хората,мога и да ги мразя..на тебе не мога и една дума да ти кажа..Господи,наказна съм да обичам звяр!..Не,ти не си опасен,просто си безчувствен-това те прави нещастник!-още една затръшната врата,шамар през лицето,нежежени до бяло очи..Изоставени спомени и мечти..
***
"Живот минава през ръцете ми,
дъхът ти леден още топли смъртното легло,
очите ти изпиващи сълзите спират ядно,
и само спомен днес оставаш,
заминал,попил и чуждите лъжи..
Когато нощем искам да си с мене,
когато жадувам твоите очи,
тогава тихичко си разговарям
с дявола от моите мечти..
Илюзионисти най-тъжните хора остават,
защото нима би поискал нормален човек,
да стане изчезващ,отбягващ,пазещ тайни, идиот?
Желая те до днес,мечтая си за теб,
а ти изчезваш?"
***
"Когато той и днеска си отиде,
когато вярата в сърцето ти умира..
тогава вярвай,че ще има утре,
спомен още по-чист от изминалия.."
***
-Когато за пореден път оставяш любимия си да си отиде..ние свиксваме с това,свикваме да мразим,ами любовта..кога,по дяволите,идва тя?..През живота си бяхме търсили единствено нея,намреихме страдание,омраза,раними хора..Аз оставам,но не искам нещо повече от теб..искам просто сърцето ти..Отивай,върви,глава назад не извръщай-болката е по-мъчителна,когато знаеш за какво страдаш...бягай сега..и никога не се обръщай..-тя затвори вратата.Беше по-различна,по-ранена..по-истинска..И момчето за първи път не се завайка за постъпката си..побягна след нея,беше намерил любовта си..ала тя си бе отишла..секунда закъснение и цял живот самоизяждане...
***
-Изчезващите сянки на миналото..те са толкова далечни днес..Тази вечер,колко тъжна е само..И каква идиотка бях,за да те пусна да си отидеш?!..Плача тук,съвсем самичка..колко мъничка останах,как никога не порастнах-сигурно сърцето е виновно..
Нима мога вечно него да обвинявам за прегрешенията си..Нима едвам отворила очи сутрин мислите ми вече са при теб?..Как си днес?Дали си имаш семейство?Коя жена е твоята истинска любов..не съм аз..и няма никога да бъда..
Аз съм просто една много стара жена,жена която умее да мрази..Ето,премигвам,защо не изчезваш?Какви са тези сълзи в очите ти?Защо не изчезваш?-една жена,една психиатрия,една несбъдната мечта..един мъж,никога не получил своят шамар от живота,страдащ,оставен на прозивола на истината..Колко жестоко може да бъде?..Защо не изчезва?..въпросите са истинските отговори..
***
-И аз отново виждам малката бяла стая,издълбаното с игла стихче..и виждам душата си-разпната на кръст в сърцето ти..-той я прегърна,но тя побягна..
***
Знаете ли,хората идват и си отиват от живота ни..Появяват се за миг и после се стопяват..Това бяха няколко съвсем малки случки..И на вас ви се е случвало да не знаете какво искате-правилното..или това,което ще ви направи щастливи..За да оцеляваме обаче,ние се нуждаем от няколко кратки мъки,няколко раздели,няколко сълзи,очите ни да са невиждащи,сърцата ни-разбити..И после лъчът надежда,малкото слънчево снопче вяра..то не е ли по-истинско от всяка друга радост?



--------------------------Следва продължение----------------------

[~ChErNa_RoZa~]

Лелел прекрасно ее