Свят във който никой не поглежда

[ilusia]

Хвърлих картите на масата
построих си кула от надежда.
Покаях се .Взривих света си.
Свят,във който никой не поглежда.

И никой не разбра какво стаено
е във мене. Какво градих от много
време. Достатъчна ви бях такава.
Наивно смешна. Винаги уж права.

Сгреших. Заробих се във свойто
целомъдрие. В харитената кула от
лъжи. Нима е грях и истинско безумие
свобода да виждаш в чуждите очи ?

Нарисувах си прозорец. Малък храм
през , който влиза светлина. Но всеки
лъч надежда е една измама , в свят
на пустош и на самота.

В свят във който никой не поглежда.
Изолиран свят в света. Миналото ме
подвежда. Бъдеще от карти за игра.
За да обичаш - намрази преди това.

Как ще бъдеш пълен ? Как да бъдеш
цял ? Ако живееш ненормално в замък
от кристал и през живота си не си
докосвал мъничко от плесенясалата кал ?

Посипах се със пепел. Изплаках всичките
сълзи. И както някой беше рекъл , измамата
от истина се все гради. Прощавам си... На
себе си простих. Цена на болка заплатих.

Но съм мъничко по друга от преди.
Окаляна във своите постъпки. Нека
друг да ме кори. Живота си живея,
нестъпвайки по чужди стъпки.

[GaLLeRy]

 [evala] [gu6]


Прекрасно е , Сънчо !  [heart__]

[burning_acid]

 [inlovee]

Ти си просто уникално дете!! (дете го казвам като похвала, някой ден ще поговорим и за това :))

Целувам те!

[ilusia]

[evala] [gu6]


Прекрасно е , Сънчо !  [heart__]

Благодаря ти слънце  [gu6]

[ivorysoul]

много силно, поздравления :)

[ilusia]

[inlovee]

Ти си просто уникално дете!! (дете го казвам като похвала, някой ден ще поговорим и за това :))

Целувам те!

Целувам те . Прегръщам те :)
Благодаря ти мило за признанието