На по бутилка в Коста Рика

[Diablos]

Едно разказче, в което всяка прилика с действителните Яшо, Данчо и Рижав е напълно целенасочена :]

На по бутилка в Коста Рика

Данчо е пиянде. Напи се като дърворезбар и реши да зимине за Коста Рика. Не го пуснаха да стъпи в летището, защото "имал прекалено съмнителен вид". Това ествено нямаше как да го спре и той се вмъкна в самолета, маскирайки се като гардероб. Данчо беше талантлив майстор в изкувството на маскирането. Като слезе от самолета веднага се сля с тълпата и се запъти към най-близкия плаж. Там запита няколко съмнителни субекта на развален английски, къде може да намери кръчма. Не е сигурно дали езикът беше английски, но определено беше развален. Обменът на данни така и не се получи и Данчо беше принуден да пристъпи към план Б.

Телефонният звън прониза възцарилата се тишина..
-Аллоу - изръмжа един съмнително алкохолизиран глас
-Яшо, нуждая се от помощта ти - извика Данчо.
-Глееей ся .. Кой'с ти ? - Яшо никога не даваше нужната информация, без да е получил такава.
-Идвай в Коста Рика, че положението е спешно .. Ня'я пиене .. Ай нийд ю !

След 2 часа стюардесата на полет 107 безуспешно се мъчеше да отвори странния шкаф. И Яшо беше спец в маскироването, но за жалост ципа му все заяждаше.. Не след много двамата се срещнаха и тръгнаха из Коста-Риканските тъмни улици. Накрая търпението им беше възнаградено и успяха да влязат в заведение с надпис гласящ "Free Tequila". Те не вярваха на безумния си късмет.
Половин час по-късно заведението беше олекнало с 2 бутилки, а Данчо и Яшо се уважаваха повече от всякога. Двамата доволно криволичеха по улицата, когато изведнъж се появи черен Рейндж Роувър, спря рязко и двама костюмари прибраха нашите герои на задната седалка.

В Джипа имаше четирима агенти, които страшно наблюдаваха Данчо и Яшо. А те - изглеждаха силно стрестнати от доста раздвоения поглед, който имаха върху ситуацията.
-Хорхе, знаем какви са ви намеренията - гледайки Яшо, изсъска един от агентите на английски със силен коста-рикански акцент.
-Из-з-звинете, ама е станала ня'акаква греш-ш-ш-ка - отвърна Яшо като се затрудни много на последната дума.
-Педро, ще ни съдействаш ли - агентът се обърна към Данчо.
Данчо не отговори, а само хлъцна. Яшо отново взе думата:
-Бър-р-р-кате ни с някой, раз'ираш-ш ли ?!
Агентите търсеха двама опасни Американски наркотрафиканти и при криминалния вид на двамата ни герои веднага се усъмниха в тях. След дълги обяснения Яшо и Данчо успяха да убедят агентите, че те не са въпросните американци. Агентите обаче все още гледаха подозрително двамата герои и ги пуснаха с една уговорка. Яшо и Данчо трябаше да свършат работата на агентите и да намерят американците. В противен случай те щяха да пострадат...

Данчо и Яшо залитаха вече по уличките, натоварени със сложната задача. Решението беше да пийнат още. Закупиха си няколко водки с репички и се запътиха към плажа. Там те намериха необходимата атмосфера за препиването. Сложна риторическа дилема стоеше пред тях.
Залезът огряваше по невероятно красив и изтънчен начин морето. Скриващото се слънце придаде приказна атмосфера на спокойното море. Яшо държеше марковата бутилка алкохол и чакаше своя верен другар, който незнайно защо отиде да търси тирбушон. След час чакащият ни герой вече усети, че не всичко е в ред, удари една мъжка глътка за отскок и тръгна да търси изчезналия си приятел. Яшо реши да използва познанията си по паралелни явления и приложи умението си да върви по пътя, по който би тръгнал Дакистия. И така не след дълго той стигна до двуетажна, сива и мрачна къща, където уличката стигаше своя край. Яшо разтвори незаключената врата и се озова в мрачна, но интересна приемна зала. По всички стени имаше стари картини с различни океански изгледи и тук-там се появаше някой прозорец със спуснати черни пердета. Вляво от вратата имаше каменно стълбище, което водеше до втория етаж. В края на стълбището имаше коридор който стигаше до леко разтворена врата. Оттам се чуваше шум. Яшо тихо стигна до там, погледна през вратата и се изправи пред крайно изненадваща гледка. Данчо беше завързан за дървен стол и беше заобиколен от две чернокоси девойки. Те обикаляха около него и си говореха на неразбираем за Яшо език. Изведнъж едната свали парцала от устата на пленника си и го запита на английски:
-Педро не си играй с нас! Кажи ни, къде са те!
-Мнооу си готина - отвърна Данчо на чистокръвен български.
Парцалът отново намери мястото си на устата на Данчо, а двете чернокоски продължиха да си говорят на техния език. Яшо предусети че разговора се движи в много негативна за приятеля му посока и реши да предприеме действия. Той извади от джоба си водката, която беше взел за всеки случай, и я хвърли през стълбището на първия етаж. Тук обаче планът на Яшо срещна своя неуспех. Веднага след трясъка, от стаята излезе само едната девойка, а другата остана при Данчо. Яшо трябваше да действа бързо. Той последва излязлото момиче. Като слезе на долния етаж, я завари с недоумяващ поглед и за късмет с все още цялата водка в ръка.
- Ай на бас, че мога да изпия повече от теб! - Яшо импровизираше на макс..
За късмет на нашия герой, девойката беше с латиноамериканска кръв и никога не отказваше предизвикателства. Но тя не знаеше, че се изправя срещу царя в занаята..

В този момент Данчо, невидимо за другата девойка, разкъсваше въжето около ръцете си с тирбушона, който бе взел от един старец. Дакистият се бе изтормозил доста, докато с помощта на мимиките и странните движения бе успял да обясни какво иска от нищо подозиращия човек. Най-после героят успя да си освободи ръцете, скочи и с изключителен и премерен каубойски замах успя да улови момичето с въжето. Той бързо излезе от стаята и слезе долу, където другата девойка беше паднала под масата, а Яшо я молеше:
- Еееее изагашш се, дай поне по ош-ш-ш-те една чашшшшка да ударим!
- Яшо, давай да изчезваме - кресна Данчо, размахвайки така ценния тирбушон.

Двамата излязоха и се отдалечиха възможно най-далече от къщата. Слънцето беше на път да изгрее. Тъмнината се сменяше с пробуждащия се ден.
- Трябва да действаме бързо - каза Дакистия след извесно мълчание - Тези Хорхе и Педро взеха да ни създават доста проблеми..
- И какво ще направим?
- Онези в джипа споменаха, че търсят наркотрафиканти. Значи и ние ще търсим наркотрафиканти - Данчо беше поразен от момент на гениалност.

Героите стигнаха до затънтено квартално магазинче и влязоха. Купиха си шапки и шарени и широки дрехи. Според Яшо така щяха да изглеждат по местно. Трябваше да изглеждат убедително, влизайки в ролята на Локални Големци, желаещи да си купят много наркотици. Планът им беше железен. Вече преоблечени двамата излязоха навън и седнаха на близка пейка. Започнаха да разискват темите за структурата на ензимите, за чашката и размера, за това еритроцитите или левкоцитите са по-готини. Нужно бе да изглеждат сериозно и това щеше да даде резултат. След разговора и двамата бяха неузнаваеми. Сега трябваше да намерят криминална и недоверчива уличка. Това им беше в кръвта. След малко те бяха на нужното място и се заоглеждаха. Веднага забелязаха тъмен, с високо вдигната яка, оглеждащ се наоколо субект. Това трябваше да е техният човек. Те се приближиха и Даката взе думата:
- Виж, приятел, тука с братчет ми търсим да се снабдим с нещо по така - Данчо се мъчеше да е автентичен - Абе трябва ни кокаин!
Костариканецът помълча малко и отвърна тихо:
- След час на същото място и носете пари!
Но Данчо продължи:
- Не, не, чакай малко. Ние не сме случайни - двамата изглеждаха потресаващо в новозакупените дрехи, забелязваха се от километри и приличаха на всичко, но не и на местни хора, а най малкото пък на случайни - Трябва ни мнооого кокаин. Абе направо що не ни свържеш с Хорхето и Педроската?

При споменаването на двете имена, тъмния младеж се стресна и побягна с всичка сила. Героите се спогледаха и се учудиха какво става. Явно беше, че Хорхе и Педро също въобще не бяха случайни. Яшо и Данчо прекосиха улицата с мисълта какво да правят сега. Те вървяха, когато изведнъж се чу рязък и силен звук от гуми. Тъмнозелен Ягуар беше набил изведнъж спирачки и сега се насочваше към тях. Шапките и на двамата изпопадаха, когато видяха че вътре са двете девойки от къщата. Героите побягнаха с всички сили по тротара, а по улицата се приближаваше Ягуарът. Положението ставаше все по-лошо и по-лошо. Бягайки и усещайки Ягуара точно зад себе си двамата с ужас видяха как пред тях се появи Рейндж Роувъра. Моментало от Роувъра ги видяха и мощният двигател на джипа заръмжа към тях. Яшо и Данчо се оказаха обградени. Двамата истинктивно погледнаха вдясно, където за късмет имаше магазин. Те влетяха вътре, а отвън се чуха резките спирачки и на двете коли. Те бягаха през магазина, а от входа едновременно се появиха и шестимата им преследвачи. Героите излязоха през задния вход на магазина, който водеше към нова улица, а на метри зад тях беше опашката им. Излизайки от магазина Яшо и Дакистия чуха зад себе си зареждането на пистолети, и сърцата им влязоха в гърлата им. Това вече беше краят. Те спряха по средата на улица и бавно се обърнаха. Ужасените им погледи се срещнаха с тези на преследвачите им.
Силен шум прекъсна този лош момент за героите. Изведнъж от ъгъла се появи черен Хамър с тъмни прозорци. Влетя между преследвачите и жертвите им и спря рязко. Двете врати откъм Яшо и Дакистия се отвориха и за секунда те бяха издърпани и се оказаха в огромния джип. След това Хамърът тръгна рязко, пред смаяните погледи на агентите и двете чернокоски. Преди героите да осъзнаят какво става и да си помислят каквото и да е, главите им бяха покрити с тъмни маски. Пред Яшо и Данчо се възцари тъмнина.

Когато тъмнината пред героите стигна своя край, те вече бяха приключили пътуването и се намираха в някаква непозната сграда. Двама двуметрови и поне 150-килограмови типа им свалиха маските. Яшо и Данчо бяха завързани и сложени да седнат. В този момент пред тях се изправиха двама мургави костюмари. Героите най-после се срещаха с Хорхе и Педро. Но в доста неприятна ситуация.
- Откъде знаете за нас? - попита тежко единият.
- Кой ви изпрати? - добави вторият..
Яшо и Данчо се спогледаха.
- Моля ви, нямаме нищо против вас! - каза Даката по възможно най- учтивия начин на света.
- Май не ни разбрахте добре - ядоса се наркотрафикантът и махна с ръка - Жезул, Шерпон, поразклатете ги малко.
Моментално двамата охранители хванаха героите за краката и ги провесиха с главите надолу. В този момент от джоба на Яшо изпада една снимка на Рижавия. Незайно защо Яшо винаги я носеше със себе си и този път не правеше изключение.
- Какво е това? - извика Хорхе и взе снимката - О Боже!
- Дявол да го вземе! - кресна и Педро като видя снимката - Но това е Дон Кротоне!

Дон Кротоне бе най-големия наркобарон в цяла Южна Америка. Под негов контрол бяха всички незаконни плантации в Колумбия и Еквадор. Той беше тъмния цар на Латинската нарко-империя. Никой не знаеше как всъщност изглежда той. Носеха се само слухове. Имаше само броени хора който имаха лека представа за неговия вид. А той всяваше респект повече от всеки друг в този край на света.
- Пуснете ги веднага по дяволите! - изкрещя Хорхе.

Секунда по-късно героите стъпиха на краката си и бяха развързани. И двамата се чудеха на безумния си късмет и се мъчеха да скрият изненаданите си изображения. Яшо събра цялата си смелост и прекъсна мълчанието:
- Усетихте се навреме! А сега нуждаем се от превоз до България, че имаме малко работа и там!
- Няма проблем, сър! - отвърна Педро и извади телефона си, чудейки се какво е това България.
- Нещо друго, сър ? - продължи Хорхе.
- Да! Върнете си ми снимката..

След 2 часа Яшо и Данчо прекосяваха Атлантика в малък, частен самолет. Бяха се настанили в огромни кожени кресла и пиеха уиски. Обсъждаха въпроса кога ще посетят пак Коста Рика. В началото планът беше след година, но малко преди да кацнат решиха, че може и да е по-късно, пък и в България си им е добре. Даже защо им е да се връщат, костараканците да си живеят там!

На следващата вечер героите събраха цялата тълпа на по чашка.. две.. три.. и почнаха да им разкарват историята си. Всички бяха весели и слушаха с интерес за екскурзийката на двамата. Когато стигнаха до края на историята и разказаха за Рижавия, той се усмихна леко и поклати глава. След това се отдалечи от масата и излезе сам на балкона. С каменно изражение той извади телефона си и набра незнаен Костарикански номер...

THE END

Авторски права:
Стефан Господинов

[Gentiana]

 :) [bravisimo] [cvetee]

[Diablos]

Благодаря ти от името на Чечката :]