Дуел №7 "Листопадът на светулките"

Started by SkitnicaVmoretO, September 22, 2007, 10:02:06 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Давам своя глас за... ?

Стих №1
11 (61.1%)
Стих №2
7 (38.9%)

Total Members Voted: 16

SkitnicaVmoretO

Ето го и дуел номер 7.  :)

Той е на тема "Листопадът на светулките"

Стих №1

Бе последната нощ на септември,
закъснялото лято си тръгваше
на краката със спомени смели,
а у Нея порастваше бъдеще.

Парченце от ябълка в круша,
то се люшкаше в избор да падне,
на дървото-небе сами звуци
се палеха звездно след пладне.

Тръпчивият вкус на Зеленото
съпровождаше мигащ едноднев.
Едно се раждаше, друго умираше,
последва и детски напев.

В последната нощ на септември
надежди в откъснат плод пламнаха,
светлината смени се във времето,
крилати звезди листопаднаха.


Стих №2

Всяка нощ заспиваше детето ...
с танца чуден на малката светулка ...
В съня си тайнствен виждаше полето ...
цветя, от лунни капки, красяха бебешката люлка ...

               * * *



Нежен мирис ефирно по въздуха се носи ...
Един светулко се боричка с жасминовия цвят ...
На дансинга валс танцуват светулковите двойки ...
Под стона звучен на сладостния люботворен аромат ...

В ъгъла край езерцето малко ...
се е спряло посърнало момченце ...
то няма изпълнена с пъстрота усмивка на лицето ...
а едно одрипано , окъсано елече ...

Сълзички от очичките жалостно надничат ...
И светлината му като на другите светулки не искри ...
Днес е празник ! - това го знаят всички ...
но болка чете се и в душата му дори ...

Седеше там, на купчинката ситен пясък ...
и гледаше всеобщата, пропита с радост, веселба ...
Сърчицето му, с доброта изпълнено, но мъчно  ...
туптеше в ритъм с мелодията на нощта ...

В този ден луната към светулките е благосклонна ...
Дарява с живот, щастие и красота ...
а него тя с какво бе благословила ...
със сърце мъничко и болно -
злощастна е към дребосъчето клетата съдба ...

Бе отгледано в бедност ... немотия ...
домът му - гъбата край близката гора ...
И всеки ден живееше като за последно ...
щеше скоро да е част от листопада на светулките
... орисията му бе една ...

Той нямаше истински приятели ...
Знаеше какво е сред мнозинството да си сам ...
И сега , когато му оставаха часове (до края може би)...
стоеше самотно  в далечината, в немилост ...
потънал дълбоко в сянката на тъй прославния си срам ...

Ето идва ред и на последния среднощен валс ...
- кулминацията на празника на светлините ...
" Към мен ли стъпва тази приказна Богиня ?! " ...
и изведнъж смисъл придобиха за светулката мечтите ...

Тя протегна дланта си свенлива ...
и към дансинга от червени рози го поведе ...
"Жест на обич ?! " - усмихна се и мрачното небе ...
На сред полянката край езерцето ,
всички гледаха ги с възхищение ...
- облечената в жасминов цвят светулка
и сърчицето, чакащо листопада ...
- моментът, когато завинаги ще спре ...

         * * *

Сълзата стече се полека...
С кристалния си блясък падна пред студените нозе ...
Момичето в локвичката(вече мътна) пак погледна ...
(Изправи се и тръгна)- само камъни и клонки ...
плуваха в светулковото езерце ...

         * * *

И тази нощ заспа детето ...
с танца чуден на малката светулка ...
В съня си приказен виждаше небето ...
след листопада лунно сърчице красеше,
измежду цветя и капки жасминовата люлка .
..

XpacTa_lavista

Тук колебанията ми идваха от факта, че двете стихчета са много различни. Аз гласувах за първото. Но поздравления и за второто, за чудесната поема [bravisimo]
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

last_unicorn

тук наистина не мога да си избера, прекалено са различни... и двата стиха са великолепни, поздравления... ама защо ме затруднявате така :)
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies

vOsYcHnA_pRiNcEsA

#3
Гласувам за втория! Макар, че не е в мой стил... някак по ме докосна...


Скитникът

Номер едно ми хареса повече... Номер две ми се стори някак прекалено напевен... Това не значи, че е лош... Напротив, прекрасен е, но с 1 стотна по- слаб от първия... Така мисля аз... :)
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

elf`s_soul



Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

{dulgokoska}

Сълзички от очичките жалостно надничат ...
И светлината му като на другите светулки не искри ...
Днес е празник ! - това го знаят всички ...
но болка чете се и в душата му дори ...

това куплетче ми стана любимо [inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


nMz

Първото определено ... Макар , че и второто не е никак зле :)
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

angel4e_f

Quote from: vOsYcHnA_pRiNcEsA on September 22, 2007, 13:09:31 PM
Гласувам за втория! Макар, че не е в мой стил... някак по ме докосна...