Да се удавиш в чаша безразличие

[Gentiana]

И нищожествата скучаят...
Не се мислят за велики, нито за звезди.
Умората търси на дългия път края,
а знаем всички, че често краят боли
и е толкова непреодолимо затворено
стъкленото сърце на лелеян фетиш.
Ако влезеш с взлом
само парчета ще засъскат и заридаят,
а да вземеш в ръка къс стъкло, ще закървиш.
И защо ли надеждите ми са винаги боси
и когато пожелая,
чупят пръстите на протегнатата ми ръка
догми и казни?Толкова среброкоси,
строги нощи наливаха ми тъга,
че пияна е от високия градус душата ми,
малко тъжна, много лирична
и забравила за деня.
Егото и е като Монблан ледено и себично,
но на върха винаги чака,
обърнала гръб празнота.
Това е някакво странно пиянство,
когато вече си минал всички граници-
непукизъм до смърт -
и ти е едно спокойно и безразлично,
но проблем...
Нищо.
В празна хартийка от шоколад
само какаови следи ухаят
и на слънцето се топят.

И нищожествата мечтаят,
но мечтите им са нищожни
и като стъклени топчета се трошат.