ОбЛаЧен ЩрИх...

[black embrace_f]

Очите помнят
всеки отпечатък
    от стари,
         избелели,
           непочувствани
                       моменти...
Душата се стопява
бързо,..без остатък
     когато
        топлите тела
           превърнат се във
                   груби монументи.
Безкрайната пустиня
  е недорисуван щрих
      в картината
            на нощите ми
                     пепелявосиви.
Гласа на времето
е толкова недоловимо тих,
     но пак дочувам
       болките си уж погребани,
                             ...а полуживи.
Животът бърза,
   за да продължи
      по релсите,отвеждащи
                     към светлината
                               във тунела....
Но аз не бързам -
  в облачното ми небе кръжи
                     безпътната любов,
              която вече всичко ми е взела.                       

[sunrise]

 [evala] [cvetee]

[SteeleR]

:(

[Mistic]

Уал!   [bravisimo]

[dylgokoska]

Думите се чувстват недостйни да застанат като коментар под този невероятен стих.  [bravisimo]