Под затворените клепки ...

[Афродита]

В живота си и тебе дълго търсих ...
Вървях и плачех по улици покрити с кал ...
Във витрините лъскави оглеждах се...
Като сираче скитащо ... потънало в печал ...

На слънцето сутрин нежно се усмихвах ...
С надежда ставах да те търся пак и пак ...
И вечер ме заварваше всеки път луната...
в прегръдката на ежедневния ми шепнещ бяг ...

Падах безжизнена на земната постеля ...
Звездите милваха ме с искрящите лъчи ...
Заспивах тихичко ... и знаех макар и не на яве ...
В съня ще дойдеш ти самичък ...
и под затворените клепки стичаха се мънички сълзи ...

[magit0o0]

КОлко красиво написано  [reeeev]

[Афродита]

Благодаря !  [heart__]

[angel4e_f]

Раняващо.. :(