Самота

[nezabravimata_mt]

Сега ще изключа телевизора, ще спра всичко.. Ще ти пиша, защото плажът е самотен, защото столът срещу мен е празен, защота вали без да спира, вече трети ден, защото болезнено ми липсваш. Отпивам глътка вино и започвам да пиша. Ще ти напиша за дните, който минават безпаметно, за нощите, в който те сънувам, за скуката, за радостите, за миговете без теб...За това как живея...не очакваи нищо интересно - сутрин ставам, отивам на работа и после си лягам. Може да вали, може да е слънчево - това няма значение! Разминавам се по улиците с всякакви хора, строят се къщи, ресторанти...Вече незна в каква посока се въртят стрелките на часовника...Дните минават просто така и ето зад габа ми цял месец! Липсваш ми, страшно много ми липсваш! Обичам те и чакам момента, в който ще се отпусна в обятията ти изморена, но щаслива, много щаслива!

[nezabravimata_mt]

Зная, че не би искал да подемам тази тема и че всеки път, когато се опитвам да разговаряме ти излъчваш досада, но аз трябва да опитам да ти обесня какео чувствам...
Минаха месеци от нашата раздяла. И аз не мога да понеса самотата. Дните се нижат един след друг, а душата ми съвсем забрави какво е радост. Тлея и няма лек за това. В моето сърце остана само пепелта на една красива любов, жалки останки от една стара любов. Всичко вече е стар спомен в паметта ми, отражение на миналото, потънало в мрак. Дали изобщо сме се обичали?
Преди свързвахме вечността с любовта. Сега единствената вечност е самотата и болката. У мен се събуди нова надежда, че от пепелта може да се възкреси нова любов! Защото с теб имахме мечти, преживяхме незабравимми моменти, говорихме с истински думи, докосвахме се с приказна нежност...Тези моменти не могат да се изтрият никога. Аз ти подарих душата си, ти ми подари твоето сърце. Няма връщане назад.
Сега те обичам с нова сила, както никога и никого досега.
И ако ти искаш да ме хванеш за ръка и да вървим влюбени един до друг по широкоте друммища на света, обляни в слънце и мечти....Ние с теб! Ази ти! Ще те чакам, ще те чакам ако трябва цяла вечност!

[nezabravimata_mt]

Липсваш ми,
липсва ми смеха ти,
липсват ми красивите ти сини очи,
липсва ми допира на нежните ти ръце,
липсва ми страстната ти целувка,
липсваш ми, слунчице,
липсваш ми!

[nezabravimata_mt]

Възможно ли е да обичаш някого толкова силно и страстно, чисто и свято! Да му даваш част от себе си част която те прави пълноценен и жив и без която няма да си ти? Да виждаш в него садбата си, бъдещето си, живота си? Да си готов да пожертваш живота си, да минеш през огън и вода, само за да бъдеш до него? Да обичаш любимия си и когато го видиш сърцето ти да се успокоява, когато го докосваш - да изтръпваш, когато те погледне в очите - да се изпълваш с живот? Възможно ли е така да се обича, така, както аз обичам теб?!

[nezabravimata_mt]

Не искам повече да ме боли!
Не убивай любовта ни! Та аз те обичам!
Не издържам повече - моля те, накарай болката да спре! Защо ни трябваше такава любов -  скрита, забранена, непризната.
Каквото и да ми струва, аз винаги ще бъда до теб! Дори да ме боли!
Ще бъда до теб, докато не върнеш сърцето ми, казвайки, че вече не ти е нужно!
Моля те, моя любов, върни се!...

[nezabravimata_mt]

Ако сега четеш това означава, че си се възтановил от пътуването и си се събудил вече у дома. Гледам навън, поредната мрачна и дъждовна сутрин ме кара да бъда мрачна и аз.
Липсваш ми!!!
Зная, че са те чакали с нетърпение, че са те посрешнали с радост и любов. Трябва да се радвам за теб, нали? Казват, че истинската любов е такава - всеотдайна и незлоблива...сигурно. Но аз явно съм слаба и несигурна, вероятно затова изпитвам такава болка когато си представя целувките и прегръдките на другата жена, на твоята жена... Прости ми, ако всявам смут в живота ти. Искам да избягам от тези мисли, но се оказа по - трудно отколкото съм очаквала. Постоянно връщам дните назад за да бъда с теб, дори и само в спомена... Дали ти липсва мократа ми кожа и ръцете ми, които стоплям някаде в тялото ти...? Не зная, а можеби иникога няма да разбера. Мога само да се надявам, че и за теб нашите срещи носят толкова вълнение и пълнота, колкото за мен. Щалива съм, че те има мило момче...Имам в сърцето и душата си толкова много любов и топлина, които искам да ти дам. И се моля да имаш желанието и силата да ги приемеш. Копнея за следващата ни среща и броя дните до нея, тези толкова многобройни и дълги дни....
С теб времето лети неусетнно, а ме наказва с безкрайната си протяжност когато те няма...
Обичам те слънчице!

[nezabravimata_mt]

Всичко беше толкова лесно! Чувах смеха ти, отпивах от сълзите ти – имах любовта ти! Мислех, че всичко ще продължи вечно, че не е нужно да полагам усилия да задържа щастието, което имах! Когато си влюбен не мислиш за утре!
Сега не си до мен! Утре вече е най-предвидимият ден, ден на самота, вина, отчаяние и болка! Всичко, свързано с теб изглежда неясно и далечно, забулено в нереалност!
Но искам да знаеш, че когато и да ме потърсиш, аз ще бъда до теб, каквото и да ми струва това!
Винаги ще те обичам и ще се стремя да върна загубената магия между нас! Ще дам всичко от себе си, за да видя отново очите ти, грейнали от щастие, да те държа в прегръдките си! Каквото и да ми струва това! Ще се боря нашето вчера да стане отново нашето утре!

[nezabravimata_mt]

В моя свят ти беше гост,
дойде за малко и знаех, че ще си идеш
и пак до мене е на пост
самотата, която не успя да видиш.


Но ти върви, не се обръщай
ще си поплача както досега,
на спомена не давам да се връща
напред ще гледам и ще продължа.

[nezabravimata_mt]

А, ако някога решиш да ме забравиш
потърси ме и ми разкажи,
защото много мразя
малките безчувствени лъжи.


Любовта неможеш да купуваш
нито в нея да се кълнеш!
Обич най-голяма и последна - няма,
но за нея всичко трябва да дадеш!

[nezabravimata_mt]

Не питай защо боли в сърцето,
Не питай защо ридае душата
Не питай защо напират сълзи.
Не питай как силно боли от лъжата,
оставяща в мене безплътни следи.


Не питай защо затихва зората,
Не питай защо настъпва днес мрак.
Не питай защо пресъхва водата
когато най-нагло ме лъжеш ти пак.


Не питай защо си тръгвам безследно,
Не питай защо нямам какво да ти дам.
Не искам да чувам лъжата поредна,
довиждане мили,оставям те сам.

[nezabravimata_mt]

Ще разбереш нещо един ден...
ще разбереш,че си изгубил мен!!!
Ще се губиш в своята мъгла
и ще търсиш любовта.
Ще ме молиш,ще ме искаш,
ще ме търсиш и ще викаш!!
Но мен ме няма
няма ме нали...
защото ти избра другата
а пъстрите очи,с невинното лице
и измамното сърце!!!
Не остана ти с мен
ще се мъчиш ден след ден...
Но свърши вече..ти си далече...
Дъха ти спира и покой не намира!
Дойде деня на твоята тъга...

[nezabravimata_mt]

толкова сълзи ...
толкова разбити мечти....
толкова пъти съм звъняла ..
без да е трябвало дори....

знам че приятел добър ..
има някъде там...
и дори през нощта ако звънна...
ще дойде веднага..без да пита дори "кога"....

тези две рамене...
са видели сълзи за два живота поне...
приятелю мил.....
обещавам повече да не звъня....

не искам повече да те тормозя...
да идваш дори когато вали....
да мислиш за моите глупости....
обичам си те...знаеш нали

[nezabravimata_mt]

Дали съм твоя?
Или пак грешиш...
В живота не винаги ще имаш това,
за което гориш...

Прекрасни думи,
ти всичко можеш да ми дадеш,
но сърцето не може да бъде купено,
дори душата да си продадеш...

Не мога да му заповядвам,
то не може да ти бъде роб...
Не тъжи,любими,
ще срещнеш друга нейде,там...

Тя ще ти даде всичко онова,
което не мога аз...
И ще бъде по-добра от мен,
и повече ще те обича...

Защото сърцето ми вече не може да обича...