News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Мълчание-пълноводна река

Started by Gentiana, September 17, 2007, 02:48:20 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Нещо мое в теб...
Нещо твое в мен...
Нещо като малка магия.
За да е светъл уморения ти ден.
За да помня. За да те открия.
Минаваш през тълпите
като избягал слънчев лъч.
След теб остава дъх
на хвойнова тайна.
Прониквам в нищото.
То се дръпва със жлъч.
Пада сянка помежду ни незнайна.
И ако поискам отсрочка,
ще ми отговориш -
никога! Забрави!
В джоба ти смачкана,
търкалям се жална.
Всички сметки се плащат в брой...
И тази...Нали?!
Сага филмова, многострадална.
Ако със камъни огъня чист задушим,
къде ще стоплим
премръзнали душите си?
Бъдещето ни е розово,
но само когато спим.
Понякога сами превръщаме
в сиви врани дните си.
И когато протегна доверчивата си ръка,
дай ми твоята. Не си играй на надменност.
Мълчанието ти е дълбока, пълноводна река.
Ще се удавим в нея и двамата...Непременно.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

sunrise


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

 :)Все ще се намери спасител. Окей!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.