Пусни вятъра

[Gentiana]

Разкъсай тази усмивка на парцали
и всички рани ми превържи.
Ще кървя до смърт,
ако точно сега не ме погалиш.
Стига полуистини,премълчани...
Нещо мило кажи!
Имам около петнадесет минути
до скока.
Дали ще се отвори
парашутът ми от лъжи?!
Скала или дъно долу?
Падайки без посока,
дъхът ми последен
на гол клон ще се закачи
и стреснати за миг
гълъбите ще спрат да гукат.
Гълъбицата ще падне с разбито сърце.
Когато в прозореца ти вейка почука,
пусни вятъра.
Той носи вести
от онова забравено вече небе.

[Eamon]

Нещо мило да ти кажа..
Колко те ценя как да ти покажа..
Дали съдбата е така жестока..
Моля те, недей..без скока..
Може силно теб да те боли..
Но, поспри се.. помисли..
Дали след теб ще останат лъжи..
Дали след тебе ще боли..
Дали живота не е измама..
От която остава.. само неизлечима рана..

[Gentiana]

Дали животът е...дявол го знае това...
Болката цъфти като роза над всяка рана
и е красива, дори, когато му се иска-
ей така- да спре
на сърцето, задъхващо се
след всяка драма.
След мен лъжи ли
или уморени цветя,
никой не знае,
а времето не казва.
Дали съм посадила поне в някоя душа
малко нежност, като в майчина пазва?
Дали светлината по стъпките ми ще върви
и раните незатворени ще заздравява,
дотогава, докогато не спре да боли?...
Но знам, че засега е рано да ви оставям.  :)

[Eamon]

Дали си оставила нещо,
това ли питаш приятелко добра..
Ще ти кажа, че си удивителна жена..
Не зная защо или как..
Но без теб, тук ще е празно и мрачно..
Без теб, някак ще боли..
Без твойта топлина когато имам нужда..
Без теб и стиховете ти..
Най-добре ще е тук да си седиш..
Депресия или каквото и да е..
Тук е мястото ти..за векове!

[Gentiana]

Не съм депресантка
и другите не искам да са,
но понякога е трудно
и светлината залинява...
Тук ще си седя,
че и къде ли да вървя?!
Само тук душата ми се сгрява.
И всяка усмивка е един малък лъч,
с който бродирам на чувствата си покривало,
за хладните нощи, когато дърпа клоните със жлъч,
вятър северен,счупил старото си огледало.
:)

[Eamon]

От депресията никой не може да избяга..
Колкото и да твърди, че не страда..
Всеки различно поема мисълта..
За раздяла.. самота..
Но колкото и да боли..
Именно тук, ще може да се утешиш..
Макар, че за болката утеха няма..
Тя винаги ще си е открита рана..
Но нали затова, е казано:
В живота човек има своя половинка,
с която да върви..
Но когато я изгуби..
Тои не губи само себе си, тои губи всичко..
Защото човек е способен да преодолее всичко..
НО НЕ И САМОТАТА!

[Gentiana]

Самотата...
Дали е бяла птица непозната,
която в голите клони нощем пищи
или е мелодия тъжна, непризната
и някак насила в душите ни се върти?
Болката ни показва, че сме живи,
понякога прекалено живи, уви
и затова си мислиш,
че е по-добре да те няма,
но когато ти се усмихнат две обични очи,
забравяш, че от всичко
си правил упорито драма
и отново слънцето следва своя ход,
все така красива е сутрин росата,
намираш и през най-дълбоката река брод,
само за теб и Нея цъфтят цветята.

[Eamon]

Самотата..
Тя не е нищо добро.
Тя носи болка,
на сърцето и душата.
От самотата винаги боли!
И колкото и да се мъчиш,да я победиш..
Най-вероятно ще се провалиш..
Защото самотата е проклятие от ада.
Проклятие от което застраховка няма.
Колкото и да се криеш..
Все някога ще те сполети..

[Gentiana]

Не винаги, а само понякога, разбери.
Понякога дори ти е нужна,
за да видиш по-ясно нещата,
да си починеш дори,
да отсееш свои от чужди.
И винаги някъде някой те чака
да сподели
самотата ти и да я превърне в градина,
в която ще садите
съвместните си, красиви дни,
дотогава,
докогато ви раздели жестоката зима.

[Eamon]

Не зная, може би си права.
Може би найстина помага.
Може би със нея, някак си е по добре..
Или и аз не зная.. може би.. може би..
А аз ще чакам, друго не остана..
Ще чакам, както досега..
Пък знам ли.. може и в моята градина,
да пораснат някога цветя.

[Gentiana]

Цветята поникват дори саморасли,
по-нежен е на дивите цветя
свежият аромат.
В градината ти орлови нокти
и люлякови храсти
ще си говорят,
ще връщат стари спомени назад.
И слънцето от джоба ти ще наднича,
ще намигне на деня ти, като палаво дете.
Една усмивка на любимо момиче,
ще сгрее с ласка тревожното ти сърце.

[Eamon]

Благодаря ти за прекрасните стихове, накара ме да се замисля над много неща. Благодаря ти Гео, някоя вечер  с удоволствие пак ще пиша с теб. А сега от мен лека и спокойна [cvetee]

[Arisaema]

 :)