Спомен за един прекрасен зимен ден...

Started by Eamon, September 17, 2007, 00:50:55 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Eamon

9-ти Декември 2006г.
За първи път излезнахме след като се познавахме от от половин година и повече. Та.. излезнахме на кафе поговорихме си, посмяхме се. Разказахме си всичко което трябваше да знаеме един за друг, проблеми.. навици..и т.н. след което я изпратих и се прибрах. До тук нищо особено На Нова Година я поканих да празнува с мойте приятели и първоначално тя отказа защото трябваше да е с родителите си. При което аз не казах нищо, освен че все пак ще я чакам да дойде. Мина полунощ, и аз бях се отказал от факта, че може би ще съм с нея тази нощ. Мина зарята, в полунощ и тръгнахме да се прибираме да си допразнуваме новата година. Докато се прибирахме в квартирата телефона ми позваня(познайте кои беше ) мда точно така беше Ани попита ме къде съм и дали ще мога да отида до тях да я взема. При което аз подскочих до небето хихи съответно отидох, взех я и я заведох в квартирата на приятеля ми, кадето празнувахме. Стана 1:00 след полунощ и аз реших да направя нещо за което ми трябваше малко смелост, която нямах... но се престраших и направих следното. Отидох до компютъра изтеглих песента на Браян Адамс.. и я сложих да се пусне автоматично след 10 мин а именно.. в 1:11. ще попитате защо пък то4но в 1 и 11.. ами защото има поверие което не се знае дали е вярно, но все пак. Има поверие, че когато часовникът показва едни и същи числа желанието което си намислиш ще се сбъдне. Сега обратно в историята стана 1 и 11 и започна песента на Браян Адамс, при което аз я поканих на танц и казах: Погледни часовникът... тя го погледна и каза 1 и 11 е защо питаш.. след което отговорих: Нали знаеш, че ако часовникът показва едни и също цифри и ако си намислиш желание то ще се сбъдне. При което тя каза "Да, знам.. и какво е желанието ти?"
И ако се сещате аз отговорих: Искам да съм с теб, до теб. Или по кратко казано Обичам те! Тя се усмихна и каза: И аз! И сега вече 9 месеца сме заедно. Щастливи, усмихнати...влюбени.. и се обичаме повече от всичко.
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..