Най-страшното проклятие

[ilusia]

Най-страшното проклятие

Да си затворник в себе си
най-страшното проклятие.
Роб на съвест,етика,морал.
Слепец да си със виждащи
очи.Неразбрал на кой какво си дал.
Раздадох се живот.Прокле ме ти.
Зароби ме във моите мисли.
Прикова ме към принципи и норми.
На обществото присъди ми най-тежките
догми !
Анатемосай ме ! Проклинай ме
до край. Писна ми да ми тежи !
Отречи се..отречен вече си ти.
За себе си ще живея. Сляпа съм.
Ако искаш плачи...
Залъка си последен откъсвах ,
за чужди ръце. Със сълзите си
поръсвах безброй очи , но все
със едно и също бледо лице.
И за чуждите болки пръснах
собственото си сърце.....
Проклинай ме , убивай ме , разкъсвай
ако щеш. За да ме сломиш повече ,ще
трябва да дадеш ! Съвестта си заключих
в ада от пепел и срам. С делото на светица
приключих . Анатемосай ме , благословията
си ще ти дам ! Няма да бъда затворник на себе
си вече... Окови прозрачни , гроб от гранит.
Ковчега ми нека някой го влачи към безкраен
и топъл зенит !

[Arwen]

Време беше! Много хубаво стихче, мило!   [heart__]

[sunrise]

Стихът е прекрасен! А най-важното е, че успя да ми пресуши сълзите, защото си спомних едни думи... "Знаеш ли...на Бог не му пука, дали ще му теглиш майната. Но на теб- да. Защото бог това си ти. Обръщайки му гръб обръщаш гръб и на себе си. Обръщаш гръб на всичко, което той символизира- любов, чистота, невинност, изкупление, прошка" Ами.... пак успя да ме усмихнеш- благодаря! [I love you]

[ilusia]

Мерси мила ...
брех каква съм мъдра.. дори бях забравила , че са мои думи и си викам " баси " [lol]
Мерси мило  [heart__]

[ilusia]

Време беше! Много хубаво стихче, мило!   [heart__]

Ммм бе знам ли и аз дали е или не  :p [inlovee]