News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Светла орис

Started by Gentiana, September 15, 2007, 17:48:23 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Искам да съм сляпа, разбери,
светлината във очите ми умира,
капят осланени, болни дни,
този вятър озлобен не спира.
Зряща блъскам се в стени на тесен град,
пръстите ми камъните драскат
и не знам дали ръцете ме болят
или нежността ми, непознала ласка.
Само дъх от мрака ме дели,
само вкус на пепел в чаша празна
и търкулнати, оглозгани мечти,
дъвчат кучетата на духа с омраза.
Аз не искам тази вечер да вали,
от студа настръхва тънката ми кожа
и е толкова студено, че боли.
Мога да се нараня не само с ножа
на безличното ми Утре, още сън-
някакъв кошмар недосънуван,
който чакат прилепите вън
да се скрият в него.Колко ти му струва.
Искам да не виждам...Може би
някаква пророчица красива
в моята душа ще се всели -
светла орис, сляпа самодива.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

sunrise


Gentiana

Оскар Уайлд  [confused],Славеят и розата ...
Една красива, но жестока приказка,мила .
Питам се дали бихме пронизали сърцето си като тази малка птичка...
Дори да знаем , че не си струва.
Дали това става само в приказките?
Май не само...
Понякога.
[heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

иринка

Както съм казвала неведнъж,успяваш да ме докоснеш с всяка думичка в стиховете си...Благодаря!
[heart__] [heart__] [heart__]

chester-girl

Винаги,когато искам да прочета нещо наистина красиво-търся нещо твое-нямам думи просто... [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]
How I long for utter silence...But who am I to know....When rain will turn to snow?If life brings another day.....

Gentiana

Quote from: иринка on September 15, 2007, 19:15:23 PM
Както съм казвала неведнъж,успяваш да ме докоснеш с всяка думичка в стиховете си...Благодаря!
[heart__] [heart__] [heart__]
Това е много мило, прелест моя  :)
Винаги е приятно да се докоснеш до нещо красиво  [inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: chester-girl on September 15, 2007, 22:42:15 PM
Винаги,когато искам да прочета нещо наистина красиво-търся нещо твое-нямам думи просто... [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]
И аз нямам думи  :), защото това, което казваш, много ме ласкае и задължава винаги стиховете ми да бъдат на ниво.
Благодаря за високата оценка [shame] [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

Безмълвен съм след този стих,
мислите си в шепата събирам,
толкова пронизващ, същевременно красив,
отново препрочитам го, не спирам.

Поздрави Гео, поредният ти невероятен стих. :)
Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

Благодаря ти, Дидо  :)
[cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Отдавна не съм виждал да пишеш... :(
Хубав стих, поздрави!
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

Прав си, Любо , в последно време не бях особено във форма. [shame]
Нещо трябваше да преосмисля,да преживея, да променя...
Но започва любимото ми депресантско време и ще си наваксам с писането  [lol], нали знаеш колко обичам да пиша мрачни стихове...
Макар че ... май в такова време се пишеха светли стихове.За да не се влива допълнително чернилка в ранимите душички  :)
[cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Quote from: Gentiana on September 17, 2007, 00:55:56 AM
Прав си, Любо , в последно време не бях особено във форма. [shame]
Нещо трябваше да преосмисля,да преживея, да променя...
Но започва любимото ми депресантско време и ще си наваксам с писането  [lol], нали знаеш колко обичам да пиша мрачни стихове...
Макар че ... май в такова време се пишеха светли стихове.За да не се влива допълнително чернилка в ранимите душички  :)
[cvetee]
Не е хубаво човек да е в депресия.. но понякога май е неизбежно, като мен сега........ [confused]
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

Може би просто много от нас са тайни идолопоклонници на Слънцето  :p и сега, когато то губи силата си и започнат да се влачат онези мъгливи, хладни дни, ни е трудно да се опазим от депресията. Но със сигурност не трябва да и се оставяме.
Така че, ... никаква депресия !!! :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Quote from: Gentiana on September 17, 2007, 01:04:42 AM
Може би просто много от нас са тайни идолопоклонници на Слънцето  :p и сега, когато то губи силата си и започнат да се влачат онези мъгливи, хладни дни, ни е трудно да се опазим от депресията. Но със сигурност не трябва да и се оставяме.
Така че, ... никаква депресия !!! :)
[a taka]
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..