Нещо по пътя оставено

[Gentiana]

Разтвори ръцете ми...
Тези вкочанени пръсти толкова болят
и се троши тишината като глина.
Не понасям този лунатично студен, гневен свят,
в който не знам дали за мен място има.
Пръсти глинени, застинали в порив сляп
да докоснат копнежа много нежно.
Прокълнат е пътят ми. С очи обърнати назад,
спъвам се в себе си, връщам се неизбежно.
И всеки залез е рана, която кърви ,
гласове зад хоризонта, от които полудява
и се гърчи слънцето. Как напред се върви
когато с всяка стъпка по нещо от себе си оставяш?

[sunrise]

Хубаво е да се оставя по нещо :). Така хем се обновяваш, хем и след теб ще има за другите :). Винаги са хубави, много хубави стиховете ти [heart__]

[Gentiana]

 [flowers] [wish all my love]