News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Писмо за сбогом

Started by BLUE_ROSE, September 13, 2007, 17:25:47 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

BLUE_ROSE

Писмо за сбогом

Щастливите не са раними. И не би те заболяло,
ако кажа, че събирам куфарите си мълчание. И до там.
Ще скоча на първото спряло такси. И ще забравя.
И без вина ще вдигна тост. Наздравица за двама!

Капките шампанско са ти страст. Не съм те лишила,
от нищо оживяло след раздяла. Няма сбогуване.
И пак да си щастлив ти пожелавам. Не насила...
Ей така, от все сърце! Довиждане! Целувам те!


angel4e_f

Прекрасно е ,Ками  [heart__]

gabi_gabi

Не си заминавай  [confused] толкова хубаво стихче...
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

Carica na noshta

Искам да кажа,че няма нито един твой стих,който да не ми харесва.
Пишеш прекрасно и всеки един стих ме очарова,и този не е изключение.
[nomer edno] [good_]
Моят свят не е твоя,искам сама да вървя,
но преди да падна искам за миг да полетя...

BLUE_ROSE

Благодаря ви!!! Трогната съм от думите ви!  :) [inlovee]

[gu6] [gu6] [gu6]

Tajni4ka_:(

Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Както винаги прекрасна...   [heart__]

luda_fenka_Cena

Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!

BLUE_ROSE

Пак благодаря!!!!  [hugs and kisses] [spining heart]