И тъй следващият ден сме вече,
дванайсет отново си минава,
на мен пак ми се досира, а кенефа е далече
и лайното се подава.
И тъй пръцкам в ляво и във дясно,
но желанието да се изсера не отминава,
лайното ми е нещо бясно,
на атаките ми не поддава.
И тъй се чудя защо лайното ми се сърди
и май вземам да изпускам,
около мен започва да смърди,
и вече по стъпалата препускам.
И тъй за точно 5 секунди,
долу узовах се - при кенефа,
от списанието някаква показва дупе,
а аз усилено си доставям кефа.
И тъй изсрах се, но повтаря се снощната изненада,
тоалетната хартия пак я няма,
но списанието пак е тук,
това ако не е дежа вю, кое е тогава.
И тъй за край на т'ва стихче настана вече време,
но ще ви кажа много важно нещо,
нека който го чуе поука да си вземе -
без тоалетна хартия полужението е тежко.
П.С.
В това продължение нямаше интрига,
но не е най - важното така,
важното е тоалетната хартия да ви стига,
за да не ви се налага да се бършете с рака!
Ми ето ви продължение на предишната глупост
![[lol]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/icon_lol.gif "lol")
.
