Самородно злато

[Gentiana]

И не от теб...
Ще се откупя от нощта,
от пристъпите на терзаеща надежда,
които хвърлят ме надолу със глава
направо в ада на фалшивата ти нежност.
Забравям себе си, когато ме боли
и някаква жестока непозната
ме гледа в огледалото със зли очи
и казва: ти си трънче във петата
на времето, което куца в мен
и затова ще страдаш,
ще се влачиш в здрача,
като змия, наказана за грях,
от който всички Еви още плачат.
И аз склонявам гордата глава
и думи от които се срамувам
събличат дрехите на истина една,
която гола сред мъглица бледа плува.
Дали ще се завърна в онзи свят,
лелеян дълго- мое странно Елдорадо,
търкулнат къс от самородно злато, глад
за още, още, още...Вино младо
кипи в кръвта и носи аромат
на нещо сбъркано , но толково красиво,
че нямам сили да се върна пак назад,
дори да знам, че слабостта убива.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Невероятно е (както обикновено)  :flyingkiss:

[Gentiana]

 :) [heart__]

[repi-s-lychec]

Да встъпиш бавно в своята мечта
със крачки плахи и неясни мисли,
това ли правиш в своят сън сега,
когато мракът те отнася в свойта колесница?
Вървиш към отражение на светлото,
към къс студен и жълт, изкуствен,
и със усещане не твое, а на лудостта,
на виното, все още парещо по устните,
и стекло се към всяка твоя клетка,
запалило те с своя пламък страстен,
и не е твоя днешната ти слабост,
и чужда е и днешната ти властност...
Но ти обичаш.
И копнееш да достигнеш
златната ти и изгаряща мечта.
Но не забравяй,
всеки блян умира,
когато стане част от реалността.

[sunrise]

Браво и на двете! [heart__]

[Gentiana]

 :) :kissoflove: :kissoflove: :)

[repi-s-lychec]

Аз благодаря, че вкара някакви чувства и идеи в главата ми  :)

[Gentiana]

Радвам се, че стихът ми те е провокирал да напишеш нещо красиво :) , което също да ме накара да се замисля, особено краят ти е убийствено верен  :)

Но ти обичаш.
И копнееш да достигнеш
златната ти и изгаряща мечта.
Но не забравяй,
всеки блян умира,
когато стане част от реалността.

Умират бляновете...
Толкова са нежни,
като глухарче прецъфтяло,
като пух
от лебеди,
а зиме как замръзва
водата в езерата...
Грешен сън
мечтите сбира в голите тръстики,
където вятърът във паяжини спи
и стреснат в сън копнежите си вика,
а времето не чака и мълчи.
Да търсиш не е като да намериш,
да искаш няма общо с "имам", "мой"...
Обличаш пак сърцето си в химери,
а то изнервено крещи ти гневно :стой!
:)

[repi-s-lychec]

мечтите сбира в голите тръстики,
където вятърът във паяжини спи
и стреснат в сън копнежите си вика,
а времето не чака и мълчи.

Чудесен стих. Видях го в мислите си  :)

[Gentiana]

 :) [cvetee]