News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Зад рамото наднича хладна есен

Started by Gentiana, September 11, 2007, 17:05:58 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

А вятърът дали ще ни разкаже
къде е скитал и как диша тишината,
когато есенният дъжд коси тревата
и няма сянка от усмивка даже?

Дали носталгията е крило на птица?
В железни нокти стяга се небето
и писъкът разкъсал в мен сърцето
вали на дълги капки-болка многолица.

Настръхвам в сумрака, но есен застудява
и само сянката на слънцето ни грее.
Ако пропадна пак, кажи, че ще посмееш
да ме измъкнеш, пък каквото ще да става!


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

sunrise


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Danek

Зад рамото наднича хладна есен.
Лятото пред мен без "Чао" си тръгна.
В длани пазя споменът за лятна песен,
но вятърът жесток повя и го изтръгна.

Върни се лято! За още малко остани.
Не ме оставяй от септември сам.
Сълзите ми със есенния дъжд се сливат,
защото искаш да се върнеш - знам.

Есента, как диша ми в гърба усещам.
След нея зима ще пристигне.
А всъщност тебе искам аз да срещам,
и моля те - през май върни се!

--------------------------------

Gentiana, как си мацко ;) Къде се е скрило нашето лято ?
"Sometimes the heart sees what is invisible to the eye."

Gentiana

Quote from: Danek on September 11, 2007, 23:46:56 PM
Gentiana, как си мацко ;) Къде се е скрило нашето лято ?
:) Добре съм, Дани, благодаря, че попита  [heart__]
А лятото ни..., ами лятото , лятото ...то си е в нас.
Само бавно и неохотно отстъпва извън нас пред злобния вятър, верен слуга на хладната есен, който иска бързо-бързо да го прогони.

Пронизващ вятър, млад слуга на господарки-
сестрите Есен, Зима,две девици стари,
измита слънчевите зайчета, с шишарки
замеря утрините. Из душите нервно шари.

И лятото ни,тъй по детски беззащитно,
подсмърча пред вратата, но го гонят.
Навярно другаде засмяно, любопитно
ще тича с облаците.Капчици се ронят

от уморените листа, които знаят,
че само миг и ще са вече спомен.
На нещо мило идва вече краят,
но пак ще се завърне.Свят огромен.
:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Mistic

Ау...не искам да наднича...  [confused]

Иначе браво за стиха.  :)

Gentiana

 [lol] хм...и аз май не искам, но кой ни пита ?
Не само ще наднича, ами направо ще си влезе през вратата  :) и ще се самонастани за дълго.
Няма начин...
Може пък и да се усмихва от време на време и да не е такава ветровита.
Есен...
Благодаря! :)

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

gabi_gabi

Обожавам те! (като автор имам предвид)  [cvetee]
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

Gentiana

Да, де  [lol] [lol] [lol]...( не бих си помислила друго,спокс  [lol] [lol] [lol])
благодаря за обожанието [inlovee]
[hugs and kisses]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.