Надеждата ми за живот в Ада се намира!

[Tajni4ka_:(]

Всеки ден мечтая да съм друга,да не бъда толкова самотна и същевременно груба...
Приятелите си най-верни (във студа на душата си) загубих...Егоистка съм,мазохистка съм,а всъщност съм толкова чувствителна!Никой не си дава сметка колко много съм изстрадала и колко още ме боли,защото никой не се опитва дори да проникне в душата ми...в съкровените мечти...Боли ме още повече като осъзная колко много обич на неблагодарници аз дарих....Колко много страдах и се молех тях да не ги боли!
А какво ми остана?!-Остана ми само страдащата,тъжна и проклета (моя) душа,на която няма кой да обърне внимание,или да подаде ръка!Всеки иска да използва добронамереността ми,за да ме нарани след това....
Хората,които си мислех,че познавам по-добре от всеки друг ми забиха нож в гърба,а какво правя аз?!Страдам и се моля само те да са добре,защото моето сърце свикнало е с болката изгаряща ме всеки ден...
Страхувам се,но не го показвам...страхувам се,защото нямам доверие на никой...Няма на кого да поплача  на рамото му,да споделя болките си,притесненията...Трудно е на този свят да си сам,трудно ми е дори любовта си (вече) да дам...Трудно ми е да повярвам в хората,защото всички,в които вярвах ме нараниха...сърцето ми на прах разбиха,мечтите ми на вятъра заминаха,надеждата ми за живот в Ада се намира...