"Познавам те!", но не съвсем...

[elf`s_soul]

  Въртят ми се едни мисли в главата ,но не знам дали ще мога да ви обясня и да представя темата така, че да е достойна за раздела и да получи отговорите на зададениете в нея въпроси... Но поне ще опитам...

  Идеята е до колко можем да познаваме хората... Аз имам много познати, по-малко приятели и много малко добри приятели.. Но дори за последните не мога да си извия езика да кажа, че познавам достатъчно добре.. Мислим си, че знаем как биха реагирали, мислим си, че сме изучили душите им, а дали е така... Дали може да се разбере наистина това, кеото се тъи в отсрещното тяло... Когато казваме, че познаваме някого, какво точно мислим, че познаваме.. Действията ни са предвидими, не толкова заради мисленето ни, а за това, че сме стадо и рядко се срещат бунтари дето да тръгнат срещу вятъра..Просто всички правим логичното по един или друг начин.. А колко можем да сме сигурни, че знаем какво мисли другия.. Думите са измамни, вярно в тях винаги можем да четем много скрити послания, но и достатъчно добре могат да се манипулират и да бъдат казани така, че да ни подлъжат...
  Дори и да приемем, че думите и действията на събеседника ни са истина и да искренни и прочетеното в тях да ни доближи до него, хората са същества, които често биват подлагани на промени и могат да се моделират и оформят по наше и не наше желание... Волно или неволно, случващото се във всяка една секунда от ежедневието ни, ни променя и ни влиае, с тези промени не се свиква, ние ги учим от другия в съвместния си път с него.. И дори и да сме го познавали до болка, в следващия момент има нещо ново което да разберем за него.. И така се оакзва, че никога не можем да го опознем напълно.. или греша?!
  Има и нещо друго... Аз не се познавам, не знам каква съм.. А съм позволявала на много хора да ми казват "ти си...." и съм приемала думите им за истина.. и от части отново волно или неволно съм се превръщала в това за което ме мислят... И съм се променяла и за всички, не само за човека, който ми го е казал...
  Много ми е объркано и аз не съм сигурна какво искам да попитам.. Но смятате ли, че можете да познавате един човек... Напълно и изцяло... Без грам съмнение, че това не е той... ?!

[ivorysoul]

при положение, че няма стопроцентово себепознание, не знам как би било възможно да се опознае напълно друго човешко същество, а и по начало не вярвам в абсолютните стойности :)

[elf`s_soul]

при положение, че няма стопроцентово себепознание, не знам как би било възможно да се опознае напълно друго човешко същество, а и по начало не вярвам в абсолютните стойности :)

Но го казваме.. толкова често.. "познавам те" и не обръщаме внимание на думите които изричаме.. И че те не са верни... НИе се опитваме да се познаваме.. И нищо повече, стремим се към това, но никога не го достигаме.. Интересно и все пак се питам защо!

[stranger]

Да не ти предстои изпит по "Теория на познанието"? :)

Конкретно на въпроса ти ще отговоря с едно мотивиращо "Не". :)

Чисто философски погледнато обаче, ще ти отговоря по следния начин:
Човек може да бъде опознат дотолкова, доколкото е готов да разкрие от същността си. Ако аз не искам да ме познаеш, каквото и да правиш, надали би се докоснала и до 1/10 част от моето "Аз". Това пък от своя страна ме навежда на мисълта за "Теорията за Аза", където реално можем да считаме, че нашият живот преминава под диктовката на "То", в стремежа си да достигне "Свръх Аз", като "Аз" е едно временно преходно състояние, което е подвластно на нашите реални и разумни преценки за ситуацията, но чисто и просто играе ролята на един параван, един образ, който ние приемаме без всъщност да сме такива. Едно обикновено свързващо звено без което реално не може, но и от което нищо не зависи.
Поради тази причина, умничките хора казват, че самите те не се познават, а оставят другите да съдят за тях, като в същото време знаят кои са и какво точно искат, но не знаят защо искат точно това, защото "То" е непознаваемо за нашите примитивни "Азове" :)

Казано по един по друг начин, да казваш, че познаваш някого, само защото знаеш кога как ще реагира е нелепо. Нелепо е, защото 90% от хората биха реагирали по подобен начин, а това би означавало, че познаваш 90% от населението на планетата :)

[ivorysoul]

може би имаме нужда да си го мислим, да се надяваме, че е така, да го изричаме на глас, заради малкото сигурност, която ни носи мисълта, че уж знаем какво можем да очакваме :)

[Jane]

Познаваме човека отсреща дотолкова доколкото сме разбрали начина му на мислене, свикнали сме с модела му на поведение и т.н. Това разбирам аз под познаваме в точно този често употребяван смисъл на думата, без значение дали въпросният човек е от 90-те или 10-те процента, за които стана дума...
А колко го познаваме, щом всеки човек е динамична променлива, а не застинала константа, е реторичен въпрос.

[XpacTa_lavista]

http://forum.stih4e.com/index.php?action=post;topic=29292.0;num_replies=5
Може би това е отговора...

[Jane]

Кое по-точно... [lol]
На мен ми излиза същата страница!

[XpacTa_lavista]

Ахахахха сори [lol]

[`Fallen_Angel`]

Не знам .. няма да се опитвам да отговарям на въпроса ти, защото споредм мен stranger вече е разгледал философската му част

Замисляла ли си се, обаче, откъде идват предположенията ти, що се отнася до нечия реакцията?
Понякога действаме по усет .. Не ти ли се е случвало някой твой много близък приятел да ти се обади, а ти още от самото Здравей да си сигурна, че нещо му има .. не защото му е различен тона, не защото си паранойк .. просто така?

Не знам с какви сетива опознаваме, освен акъл, но явно има и нещо друго, което ни помага в отношенията с други хора

[Jane]

Елфче, има още мнооого какво да се каже по тая тема, но вече по-надълбоко.

Колкото од динамичните променливи... Те могат да се следят, те имат моментни стойности, за мен въпроса не е толкова риторичен, колкото изглежда.. Защото винаги съм търсела човека, на когото ще позволя да ме опознае напълно, а тези дни стигам до извода, че това няма как да стане...

Така е, те имат моментни стойности и точно затова, че са моментни, не знаеш кога и в какъв момент нещата ще се променят, човек се развива постоянно, дори да живее в застой. И не знаеш дали утре няма да направи нещо, което никой никога не е очаквал от него... И това е само външната, повърхностната, ежедневната, както казваш, страна... Но за да стигне до нея, човек (съзнателно или не) е опознал вътрешния свят на другия, цвета на неговата душевност.. Доколкото може, естествено.
Защото това с "познаването изцяло" си е просто романтична утопия, в която и на мен ми се ще да вярвам... Така един ден стигнах до извода, че любовта е да позволиш на някого да те познава до болка. Сигурно и това е път до възвишеното нещо (виж, дори не знаем как да го наречем! показателно..), което ти се иска да има..

"Може би не те пускам достатъчно близо до себе си, но повече не мога, ти си там до където аз сама се достигнах най-далече.." - това твое изречение е много истинно според мен. Добро обобщение!

[elf`s_soul]

Елфче, има още мнооого какво да се каже по тая тема, но вече по-надълбоко.

Сигурно има.. не знам .. малка съм, не ги разбирам още тея работи :Д .. Това в кръга на шегата, разбира се.. Сигурно има какво да се каже и аз очаквам да го прочета, ако някой има желание да пише.. :)

За моментните стойности, тях можем да ги изучим, определено те са онези части от хората, които опознаваме... И дори понякога проследяваме прогресията или дегресията им... Но само, когато тя е постепенна..
И макар една променлива да може да има безброй много стойности, те всичките до една са числа.. Но сега се замислям дали можем да си позволим това сравнение.. Май да, защото наистина в един къс отрязък от време, ние сме едни и същи и можем да сме изучени/ опознати "напълно" ... Но при една рязка промяна, неочаквана и прочие, какво се случва с вече несъществуващата ни стойност, дали може тя просто да се загуби.. В живота си никога не ставаме "Същите" както обичам да се изразявам аз.. Никога не се връщаме към предичните си Азове.. Можем да вървим на ляво и на дясно по числовата ос, но никога не попадаме на едни и същи числа, защото ако сме минали през едно, всяко следващо не ни позволява да се върнем на зад.. Така, че не знам какво става с тези загубени стойности.. и пак се отпеснах..
За обобщението... Просто смятам, че това "напълно" е точно онова място от нас до което сами сме стигнали.. личната ни преценка за себе си и за живота ни и света ни като цяло.. Ако някой познава това, то той ще ни разбира "напълно"... Но също така трябва и да наблудява и да върви с нас, ако ние продължаваме да дълбаем към себе си...

[Jane]

За загубените стойности... ами те просто влизат и остават в опита ни, без тях не можем да сме това, което сме. Затова са и полезни..;) Стари, но полезни.

[tonnny_bg]

Няма да се обърна към философското обяснение на нещата по простата причина ,че вече е направено .Ще се придържам към житейската .Това ,което съм разбрала ,установила и обяснила в мислите си .
Иска ни се да кажем за някого ,че го познаваме ,както казва и Лорка :Дава ни сигурност това познание.Но ...не е така.Постъпките,емоцийте на даден човек са едно ,а вътрешната му същност съвсем друго.Аз може да реагирам по определен начин ама дали ми се иска да реагирам така ?Не винаги. :)Просто това очакват от мен и за да дам сигурност на хората около мен ,реагирам така както те очакват .Мога да кажа че много малко хора ме познават всъщност и то защото и аз не се познавам дотолкова,че да им се покажа макар и да го желая.
Но аз мога да твърдя,че познавам някои хора по-добре от тях самите ,защото отстрани е друго.Не съм съвсем убедена ,но мога да ги обрисувам ,а това ми стига .Ако даден човек реши да се разкрие изцяло ,може би един живот няма да ни стигне ,за да го сторим. :)
Поздрави за темата ! [inlovee]

[Her Infernal Majesty]

Никога ама никога не можеш да твърдиш, че познаваш даден човек на 100%... по дяволите никой не може да каже, че познава себе си на 100% такамоли някой друг...Аз лично винаги страшно много съм се дразнела, когато някой ми каже... "Моля ти се познавам те по-добре от себе си"... не не ме познава... просто знае за мен толкова... до колкоото съм допуснала да разбере(които и да било...говоря принципно)... Мога да твърдя, че познавам някой... че го познавам добре... но никога не мога да бъда сигурна, че го познавам  на 100%... и за това никога не съм претендирала... ии винаги съм се дразнела когато твърдят за мен нещо такова.... защото един човек може да ме опознае... ако аз го допусна до себе си... хубаво ... допускам го... на идва един момент в който се активира един гард.... иии до там...