Дуел №5 "Воювам с теб,но нещо май предва ме отвътре"

[Gentiana]

И така стигаме до дуел №5. :)

темата е "Воювам с теб,но нещо май предава ме отвътре"

стих №1.

Кристална съм ваза , изкована от
момински сълзи. Съдраната риза,
която в откуп баща ми дари. И устните
са ми зашити с конци от сълзи.

Толкова години.. Живот ли бе или
война ? Непримирила се с чуждата
воля , на чужд да бъда жена. За
облога... ами честта ?

И зад барикадите на своите очи ,
заключих трепети , желания и
мечти , от инат , за да не ме боли ,
но какво се случва в тези нощи ?

Дете родих ти , заченато във грях.
И отричах те пред всички. Пред
себе си дори. Но в мене нещо се
пречупи , глас самотен се изви....

Сърцето ме предаде. Умираш ти,
а моето кърви ? Може би си станал
навик , а може би любов се в ложето
роди. Отрочето невинно май ни съедини.

И вече нямам сили да воювам , ще се
примиря ,че в нощите за тебе само искам
да танцувам , самодива на горските
поля. И вероятно ти си ми съдба.

На мегдана ме изведе , с тъжни ми очи ,
сърцето ми зарови под принуда и лъжи.
Но днеска доброволно твоя съм жена ,
сърцето ме предаде...Господи...каква съдба !

и стих №2.

За кой ли път посрещаш ме отново
с оголена стомана във ръка
и с мълнии във очите,бляскащи сурово,
в плашеща безплътна тишина.
За кой ли път със щит от воля и олово
аз срещам твойто острие,
а ти,що нявга мен във себе си прие,
отвръщаш ми със нападение ново.
Звънтят!Рапирите безжалостно звънтят
и боговете във шпалир пред нази се редят -
неми,с погледи без обещание,
застинали в бездейно съзерцание, -
победителят и победеният да почетат.
От началото на дните,така със теб воювам
и не заради власт,признание и слава,
а зарад едничкия миг във щастие да съществувам.
Но сякаш мойта гордост ме предава!
И истина една в падението си осъзнавам!
О,моя орис,страст,печал,
мой приятел,ментор,враг,
с теб воювах вчера,воювам днес и утре ще воювам пак,
защото сбираш в своя идеал
светлината - всичката и всичкия мрак!...

И няма хаос,и няма ред в извечния двубой,
сал един човек срещу живота,а между тях -
                                                  въпросът "кой"?

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Пф.... и двата стиха са просто невероятни... и аз не знам кой да си избера честно казано...  [oops]

[{dulgokoska}]

абсолютно и само за Втория! :)
поздрави за първия поет, идеята му е наистина добра
но второто изпълнение по- ми харесва, във всяко отношение

[nMz]

Струва ми се , че този дуел ще е най-успорван ... Гласувам за 1вото :)

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Аз се спирам на №2

[XpacTa_lavista]

На мен вторият ми въздейства повече :> [lol]

[Gerry{}]

На мен вторият ми въздейства повече :> [lol]

и на мен  :)

[NeMogaDaPisha]

Абсолютно и само за Втория! :)
поздрави за първия поет, идеята му е наистина добра
но второто изпълнение по- ми харесва, във всяко отношение

True, true!

[vanilla_g]

Аз съм за първия- невероятно силна емоция, настръхвах от всяка дума, докато го четях.
Зашеметяващо- поздрави за автора/ката.

[Mistic]

№1. Втория също е хубав, но ми идва малко претрупан.