Той живееше в блока на Ива 3 (happy end-Помниш ли?)

[sim4y]

-Какво си направила???-приятелките ми които уж извиках у нас за да споделят радостта ми,пък ми виснха на главата и се разкрещяха с онзи кокоши звън в ушите за да ме упрекнат..други да ме съжалят..а истинските приятели да ме подкрепят..всъщност Аля,Мария и Деница бяха само част от голямата ми колекция приятелки..Към патешкия квартет оставаха да се присъединят Десислава,цветелина която за по-кратко наричахме просто "Ц" и тази кяото си мисля че ще ме подкрепи ще е Радомира която познават от единия Скайп ама винаги ми помага и ми дава съвети като ми стане напечено..
Все още не сте наясно какво става...10 месеца след раздялата си с Тихомир мълчах.мразих го,хвърлях снимки,мачках ги,късах ги и пак ги събирах....Препрочитах Смс-ите му,поставях си ултиматуми които трудно спазвах...10 месеца мъчих себе си,мъчих душата си,мъчих момчетата след него...Но...на никой от тях не казах..онази дума:"Обичам те!"..-лъгах ги..лъгах себе си....10 месеца потъвах във вината си и пак изплувах пропита със злоба...И реших да говоря..Съжалявах,бях откровена както никога до сега разголих душата си пред него и той..ми прости...Каза онези думи,които чувах само в смелите си мечти:"Спокойно..няма вече за какво да съжаляваш..."
-Сим,това не беше разумна постъпка..-клекна Аля пред мен и ме погледна в очите-той разби живота ти...помете душата ти,направи психиката ти лабилна....-видях сълзи в очите й...-Защо просто не остави нещата така и не беше останала такава каквато беше както всички нормални хора...Почти беше загърбила тази страница от живота си...
Сърцераздерателните й думи бяха пекъснати от телефонен звън..Вестта за сдобряването ми с Тихомир беше стигнала до ушите на Десислава.
-Сим,браво-започна тя още като вдигнах телефона-знаех си че ще успееш ти си най-силната коqто познавам..Супер    !Да знаеш връщам се вторник-ще се видим задължително!
ПО-късно към компанията която ме упрекваше..се присъедени Ц-то..
-Аааааа!!!!Супер!-изпадна тя в екстаз..-Хора,как ще мислите че е нещо лошо.Имайки предвид че Сим е кучка която не поддържа никакви отношения с бившите си..това си е направо рекорд...
-Намекваш ли нещо?-веднага разбрах че говори за Драгомир..
Тя ме погледна лошо:
-Не намеквам!Натъртвам го!....
Патките около мен продължаваха с новата си "песен"....Погледнах отвъд прозореца на терасата...Виждах залеза..И тогава се замилих..на фона на крясъците на приятелките ми..нека се сърдят..утре ще ми искат съвети"какво да облека?" ...
"Помниш ли?-Ти беше лошото момче което дропваше канлчета в мирката,имаше свой собсвен и разздаваше опчета на всички...Аз пък бях безсмъртното момиче което чакаше своя принц..дори това да и струва безкрайността...Помниш ли?Ти ме чакаше под онова голямо липово дърво,изнервен от моето закъснение,запалил втора цигара...Помниш ли?Първата ни прегръдка..Обещахме си да е само минута..но продължи  повече и осъзнахме че не можем вече еидн без друг...Помниш ли?Първата ни целувка?Тогава се привързахме още повече един към друг...Но ти не искаше да започваме връзка..боеше се..да не си отида а след мен на черна връв да влача сърцето ти...Помниш ли?Смутен в тъмния ъгъл на училище,плахо ме попита дали искам да съм твоето момиче...ПОмниш ли?Всяка ласка която ми даваше..ПОмниш ли?-когато лягахме един до друг и се гледахме в очите....знаейки всяка истина без да си я казваме..Помниш ли?-първия път.когато ми каза че ме обичаш?аз бях първата на която някога си го казвал...Погледна ме...И сладка заекна на буквата "о.."Помниш ли?как задоволяваше всеки мой каприз..поисках гривна-купи ми..Със сребърни циркони..Изпадаха еидн по еидн...като есенни листа..остана само един..като последната надежда за нас...Помниш ли?-как на раздяла ме накра да спра по стълбите,настигна ме със сълзи в очите и каза:"ти си най-хубавото нещо което ми се е случвало в тоя шибан живот" и се разплака..Приехте на гръдтта си..Поплакахме заедно..Качи се в асаньора и чух онзи болезнен вик когато някой се ражда...писак на болка..Чух че удряш вратата..Чух те че плачеш..не искаше да тръгваш..но се наложи..Помниш ли? ...За бога....Ти ми каза едва преди час;"Дадох ти дума че няма да забравя..не съм забравил нито миг...не съм имал друга след тебе.."Помниш ли?"....
Ивелина прекъсна монолга на мислите ми....Също звънна по телефона..говорихме..тя ме подкрепи...и изведнъж ме попита,нещо което ме стресна...
-Сим..извинявай за въпроса...Обичаш ли го?
-....Да!-отговорих аз..и затворих телефона...

[Kelly Clarkson]

леле мила адски е готинко чесно да ти кажа накрая дори имам сълзички по очите ;( :),но сълзите са от радост че си преодоляла всичко и не мога да повярвам че и мен си ме писала в този разказ. Едва ли съм имала някакав принос за тази щастлива за теб развръзка,но се радвам че вече си мн мн по добре и си спокойна :*  :fireheart: [spining heart] [bigsmile]

[sim4y]

благодаря ти мила :):):):)  [inlovee]

Мъжките сълзи веднъж отрониш ли..
ще паднат в калта
и ще проклинат любовта
и вече никога
за нищо на света
не ще ти простят
и за  теб не ще потекат...

[angel4e_f]

много е хубаво :)

[sim4y]

много е хубаво :)

:kissoflove:

[Kelly Clarkson]

takа е мн е хубаво даже бих казала че в супер  [inlovee] [heart__] :)

[~ChErNa_RoZa~]

Прекрасно е..радвам се,че болката която си изпитала вече я няма [reevvv] [reevvv] [reevvv]

[Qween of the black hearts]

Сим радвам се че си довършила историята малко ще прощаваш за закъснението ми с отговора....мога да ти кажа че си се справила чудесно!!!!! Гордея се с теб!!!!!