По-нежно от дъх на перушинка

[Gentiana]

По твърдия ръб на очите ти искам да мина
и нека кървя, нека болката ближе кръвта,
която по босите мои, наивни години
процежда се плахо.Все още съм нежна жена.
Не искам живота със зъби от гняв да ми скърца,
не искам да вярвам че кучета хапят деня
и той наранен, тъжно в сумрака падащ да куца,
с висяща от джоба разкъсана, стара тъга.
Когато докосна лицето ти, искам да чувствам
пропарила хладно мъничка, твоя сълза,
да знам, че дори да съм зла не е рано, ни късно,
а точно навреме да вляза във твойта душа.
Аз няма да буйствам, ще бъда мишле, перушинка,
танцуваща весело в тъмната и топлина.
Да се разтопя като крехка, красива снежинка,
макар и да знам, че топейки се, там ще умра,
това е надежда, илюзия, всъщност е всичко,
което жадувам, което ми носи покой.
Последна росинка по връхче на остра тревичка,
която в зори ще изпиеш...Не бързай. Постой!

[sunrise]

Това е все едно да се почувстваш прегърнат нежно и притихнал. Благодаря за толинката, която почувствах от този стих. [heart__]

[Gentiana]

Ти заслужаваш много повече, мила  :)
[gu6]