News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Внимавай какво си пожелаваш...Може да се сбъдне

Started by angel4e_f, September 06, 2007, 23:41:16 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

angel4e_f




Нощта беше красива.Пейзажът-жесток.Вълните се разбиваха в скалите,които сякаш се бяха издигнали като пазачи,сякаш искаха да предпазят брега от студената океанска вода.Валеше.Да,безспирно валеше,сякаш някой плачеше отгоре,сякаш небето беше точно под очите й и тя определяше времето.
Валеше жестоко.Сякаш някой искаше да направи дупки в земята,сякаш искаше тя(земята) да усети някаква болка,някаква така всевишна болка.
На брега стоях аз.Потънала в дълбоки мисли,потънала в черната си душа,в собсвеното си сърце-някъде там,дълбоко,в тунела,в който нямаше вече светлинка.Тунел,които беше копан с години сякаш от къртица и беше унищожил всяко желание,беше погубил желанието на живот,възможността за живот,беше премахнато всяко коренче,което беше опора.Единствено едно растение не се беше пречупило,само то бе оцеляло,но точно него исках да прекърша.И се питах защо оцелява и до днес,какво за Бога го крепи да бъде по-живо от всякога.
Мислех много,не усещах как дъждовните капки ме галеха по лицето,как се опитваха да ме разконцетрират и да ме накарат да си отида и същевременно с това да ме утешат.Не чувах мощните гръмотевици,не виждах как те разкъсваха небето.Толкова бях средоточена в това,което виждах,че нищо друго нямаше силата да ми попречи да го гледам.
В тунела беше много тъмно и тихо.Чувах нещо като удари,но не бях сигурна дали са точно такива.Чувах някакво туптене на нещо живо,или може би на нещо полуживо.Не бях обедена.И как?След всичко ,което претърпях,след всичко,което ми се наложи да изпитам,след всяка малка и голяма рана,която правеше тунела все по-широк и по-широк.Толкова километри ми оставаха.Толкова табели с познати лица виждах,с познати имена на периоди и случки.Боже,толкова болка!Ада ли беше толва,Боже!Или просто пътят към Рая...Не разбрах.Не мога да различа трънливата пътека към Рая и китната,която води до Ада.Хората,които умеят да го правят са явно тези,които са извървяли хилядите километри на собствения си тунел,тези,които са направили моята грешка да допуснат някого вътре и той да започне да копае,да унищожава,да убива.Мислех колко сгреших тогава,как сърцет ми беше отворено,как беше истински живо,пълно с надежда,с любов,с истина.А сега...Сега е точно обратното-пълно с безнадежност,с лъжи,с рани...Но пълно и с любов.С тази мръсна и проклета дума,която някога за мен беше най-красивата,най-истинската,най-хубавата.С това ужасно чувство,което чаках с нетарпение да почувствам,мечтаех да изпитам,сънувах как треперя от щастие под нежните й длани...Но сега виждам,че в тези нежни ръце всъщност са се криели огромни и мръсни лапи,които са чакали мълчеливо и коварно да почувствам проклетата любов.Майната й!Толкова е ужасна и проклета!Така умее да подвежда,да мами,да лъже.Толкова я мразех и кълнях.Толкова исках да беше човек,за да можеше да види всичко,което ми беше причинила,да почувства всичко онова,което аз изпитвах в този дълаг ми.
Изведнъж се стреснах.Вдигнах очи от бурното море и погледнах небето.Вече не валеше.Дъждът беше спрял,не гърмеше.Беше тихо.Беше спокойно.Красиво.И в този момент се помолих да изчезне този тунел,табелите да се махнат,всичко да стане както преди да се влюбя.Но уви.Не можеше.Нещо,което се беше случило бе невъзможно да се премахне.И да се заличи просто така.
В миг усетих някой да ме хваща за раменете.Макър да не го виждах,го усещах.И тихо,прошепвайки си заминаваше с думите:Внимавай какво си пожелаваш,защото може да се сбъдне!


П.П Извинявам се за грешките,предполагам са доста,просто в момента хич не ми е до тях... :( Извинявам се.

GaLLeRy

No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

иринка

Малко грешчици имаш,да,обаче това което си написала ме удари право в сърцето.Не знам дали защото е адски истинско,или защото си го писала точно ти,но което и от двете да е /мисля че е 2 в едно/ искам да приемеш поздравленията ми!
Браво мило мое ,малко дете!Прекрасно е!
[heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]


angel4e_f

Quote from: GaLLeRy on September 07, 2007, 08:06:36 AM
Браво , мила!!!


Прекрасно е !!!

Мерси,Ники [heart__] Много уважавам и много значи мнението ти [heart__]

angel4e_f

Quote from: иринка on September 07, 2007, 08:08:50 AM
Малко грешчици имаш,да,обаче това което си написала ме удари право в сърцето.Не знам дали защото е адски истинско,или защото си го писала точно ти,но което и от двете да е /мисля че е 2 в едно/ искам да приемеш поздравленията ми!
Браво мило мое ,малко дете!Прекрасно е!
[heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]



Благодаря ти ,како!Това което ти си написала по-скоро мен ме удари и в сърцето,и в душата.Стопли ме с думите си в този мрачен,сив и студен ден [heart__] [inlovee] Благодаря ти!!!

luda_fenka_Cena

Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!


srebarna_liliq

Невероятно силно ! Страхотно !Просто нямам думи

angel4e_f

Quote from: srebarna_liliq on September 08, 2007, 21:09:16 PM
Невероятно силно ! Страхотно !Просто нямам думи

[inlovee] [heart__] [inlovee] :kissoflove: [inloveee]