Само Две Минути

Started by brutalgirl, September 06, 2007, 13:05:47 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

brutalgirl

Не ме гледай припряно,ще си тръгна, както обещах.Не искам нищо повече от теб-ти ми даде всичко,докато бях твоя,както и на всички преди мен,докато си бил с тях.Опитахме,но не се получи.Големи хора сме-нека се разделим културно.Недей да изхвърляш нещата ми пред вратата,а аз няма да правя скандали за изневерите ти.Дай ми само две минути, да опаковам багажа си,ще изчезна от живота ти и няма да ме видиш повече.Нека само да си взема най-скъпото от тази къща.
Следиш ме зорко, да не би случайно да открадна нещо твое.Не се тревожи:няма да изгубиш скъпоценните си вещи,аз съм над тези неща...Къде е античната кутия за бижута?Не ми трябва,за да си взема накитите,които си ми подарявал,а билетите от първото ни кино заедно,които толкова години пазех в тайника на кутията.Вече са избледнели.Не личи нито филмът,нито цената.Не ми е приятно,като ми се смееш подигравателно,докато внимателно ги прибирам в чантата си,но ти съчувствам,защото ти не можа да разбереш как предпочитам тях пред 24-каратов пръстен.Така е,защото пръстени си давал на много жени преди мен,но този филм няма да гледаш с никоя друга.
Господи,къде го сложих?Знам,знам, времето ми е малко,но секунда само да го намеря...Ето го!Помниш ли това синджирче?Толкова е тънко,че едва се забелязва.Жалка имитация на сребро,вече почерняло от времето.Първото нещо,което ми подари от цялото ти влюбено в мен сърце,макар че тогава не беше богат.Затова тази верижка е толкова скъпа за мен.
Заминавам,само секунда.Знам,че новата ти любов чака с куфарите пред вратата да се нанесе на мястото ми.Няма да преча повече.Само не я пускай да спи в моето легло,защото едва ли ще се чувства комфортно там,където с теб сме изживявали най-страстните си нощи.И не я води там,където водеше мен.Не говоря за скъпите ресторанти,а за разходките сред природата,за нашите тайни места,защото там все още кънтят моите стъпки и се чува нашият смях.Не я пускай и в сърцето си,защото в него все още съм аз.
А,да,за малко щях да забравя...Дай ми и сърцето си,ако обичаш!Това е последното нещо,което ще взема със себе си от тази къща.И без това двете ми минути изтекоха.Хайде,хайде,по-бързо,дай ми го!Нали каза,че не искаш да имаш нищо общо повече с мен?Как ще ме забравиш,докато сърцето ти бие?Няма начин,просто няма начин...

.........
красиво е...
Но все пак сме българи, нали, а не англоговорящи...?
Нашата азбука е кирилицата.
Използвай я следващия път!

`Fallen_Angel`

Добро начало в този форум  :)
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Tajni4ka_:(

Прекрасно е [heart__]
Много ме разчувства [heart__]
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!


luda_fenka_Cena

Quote from: PETIA{P}^^^ on September 06, 2007, 23:14:58 PM
Quote from: `Fallen_Angel` on September 06, 2007, 19:08:33 PM
Добро начало в този форум  :)

:p


Това го четох един път и адски много ми хареса!Да и аз бих предпочела билетите от първото ни кино или цирк или няма значение какво е пред 24-каратов пръстен или някакви бижута!Защото според мен най-ценното нещо не е материалното!!!Но за жалост адски малко хора мислят по този начин!!
Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!