На кладата

[иринка]

На клада за любов ме изгори.
Парчета обич хвърляй ,да подклаждаш огъня.
Във пламъците жаждата ми утоли,
и дай ми въглените,дето досега съм молила.
На кладата си днес ме съживи,
парчета изгоряло тяло ми събирай.
Да се обръщам за живец,да ме боли.
До мене стой-със мен умирай.
Изгаряй ми окървавените сълзи.
Изагряй и душата.Не,не спирай.
Когато и последен стон издам, ми помълчи.
А после в пепелта ще ме потърсиш.Не,не ме намирай.

[elf`s_soul]

Ех, добре де... Прекрасно стихче, ама защо ми звучи така натъжаващо... Ще те бия, како Ире... Напиши нещо по-усмихнато.. :)  [inlovee]

Прекрасен стих...  [heart__] [cvetee]

[иринка]

Ще напиша някой ден ,миличка,нека само да отида на морето ,знаеш,че там съм усмихната повече отколкото тук.
Благодаря ти,прегръщам те! [inlovee]

[melnelen_f]

Много хубаво стихотворение!! Моите поздравления!!!

:flowers:

[GaLLeRy]

Прекрасна си ..
и ми липсваш безкрайно много...  [confused] [shame] [inlovee]