Беше сряда.

[dylgokoska]

След дълго самоотказване да публикувам свой разказ, реших все пак да го направя. Така или иначе няма друг начин да "види" бял свят. Пък и уж нося на критика :) Та историйката не е нищо особено, но пък като по чудо за оптимистична (нетипично за мен). Любов, сълзи и т.н  [lol]

Беше сряда, поредният ден, в който Кати излезе от в къщи, за да иде на училище. Днес нещо не беше в настроение, а и се чувстваше малко зле.
   Автобусът дойде почти веднага и момичето се качи. Облегна се на прозореца и се загледа някъде в нищото. Вниманието й бе привлечено от разговор между няколко момчета, които говореха на висок глас.
   ,,Този светлокосият има сладка усмивка", помисли си Кати и продължи да гледа към него, възползвайки се от това, че слънчевите очила криеха посоката на погледа й. След малко момчето погледна към Кати и тя отмести поглед макар да знаеше, че той не вижда къде гледа тя.
   Сякаш като с магия на земята се появи пинг-понг топче и момчето със сладка усмивка го ритна лекичко към нея. Кати с ловкост го спря с крак, погледна към непознатия чаровник и се усмихна срамежливо.
   Нашата героиня слезе от автобуса и започна да се пита защо не каза поне нещичко. Но за съжаление беше късно, едва ли щеше да види пак сладура, чиято усмивка я плени от пръв поглед.
*  *  *

Минаваха дните, седмиците, дори месеците. От време на време Кати си спомняше с усмивка за онази случка в автобуса и най-вече за главния герой в нея. Но това беше просто приятен и забавен спомен. Тя бе оставила всякакви надежди, че ще го срещне пак. Но...светът не е толкова голям в крайна сметка.
*  *  *

Началото на юни. Слънчев летен ден, в който дори най-лекият порив на вятъра бе като глътка студена, освежаваща напитка. Птичките пееха, пчеличките жужаха. (Последните не са случайно споменати, а дори имат важна роля, или поне една от тях.)
   Кати излезе за училище. Беше облечена с лятна дънкова пола, спортен потник и удобни кецове. Момичето си мислеше как автобусът ще дойде и как ще изтърпи още по-голямата горещина в него.
   Автобусът пристигна и Кати се качи. Успя да си намери място до прозореца. Не след дълго чу смях и си помисли  ,,О,я тихо, какво може да е толкова забавно в подобна атмосфера". Тя се обърна в посоката, от която идваше шумът. Видя няколко момчета, които искрено се смееха за нещо. За миг тя си помисли, че един от тях може да е именно този, за чиято усмивка и до днес понякога си спомняше. Но уви, него го нямаше в тази групичка.
   Кати се зачуди как можа въобще да и хрумне, че може да е в автобуса. Тя не го видя с дни и месеци преди това, та сега ли. Мисълта й бе прекъсната от рязкото спиране на автобуса. Кати почти наруга шофьора на ум. На спирката слязоха няколко човека и като по чудо не се качиха тройно повече. Но за сметка на това една пчела най-нахално вече пътуваше в автобуса и то без билет. Незнайно защо тя се устреми право към Кати с категоричното намерение да я ужили. Тъкмо, когато момичето щеше да изпищи, опитът на пчелата бе осуетен от един млад господин, на чието лице бе изписана чаровна усмивка. Кати го погледна и му благодари, че я спаси. Щеше да се обърне на другата страна, когато в спасителя си позна момчето със сладката усмивка. Моментно колебание обзе Кати, но тя си каза ,,сега или може би никога" .
   -Извинете, спасителю- с шеговит тон каза тя- мисля, че и друг път съм Ви виждала. Даже знам къде – тук в автобуса.
Момчето, така или иначе усмихнато, се усмихна по-широко. Подаде ръка към Кати и каза:
-   Аз съм Дани, приятно ми е.
-   Кати- каза момичето, без да може да допълни каквото и да е.
Тя още не вярваше, че го е видяла пак и не само това, вече се познаваха. Но да оставим Катето за малко.
   Дани се радваше не по-малко от нея. Онази случка в автобуса помнеше и той, не по зле от Кати и с не по-различни чувства. За него също имаше моменти, в които се обвиняваше, че не е направил нищи повече.
Обаче, стига за миналото.
   Дойде време да слизат от автобуса. Казаха си чао и всеки пое в своята посока. Усмивката не слизаше от лицата на двамата.
   ,,Е, малък напредък – знаем си имената, а той разбра и къде уча". Това си помисли Кати, докато минаваше през подлеза.
   ,,Вече знам как се казва и къде учи, ще отида да я видя". Това си мислеше Дани, докато вървеше към училище.

:arrow: to be continnue... , ако има ентусиасти за такова :)

[medenata]

Има има  :)

Много ми хареса искам ощеееееееее  :)

[elf`s_soul]

Хареса ми... би ми било интересно да прочета какво ще се случи нататък..

Всичко ОК с една малка забележка, мен лично ме издразни, не знам за другите.. "Нашата героиня" и " главния герой" .. според мен ще е по-добре, ако избягваш такива обръщения...  Но разказът си е твой.. ти си преценяваш.. ще го дочета с удоволствие :)

[dylgokoska]

И на мен не са ми много по вкуса, но използването на посочените от теб е с цел избягване на повторения :) Ще прегледам по нататък и ако има ще се опитам да ги махна :)
Благодаря, Elf`s soul :)

[dylgokoska]

 :arrow:

Минаха две седмици и Дани отново бе само спомен. Кати не вярваше, че той ще дойде до училището й, за да я види.
   В същото време Дани седеше у дома пред телевизора с навехнат крак. Три дни след втората им случайна среща в час по физическо Дани стъпи накриво и ... резултата вече го знаете. Беше го яд, че няма телефонния й номер, за да й звънне и да и каже защо не е отишъл.
,,Ще ме помисли за лъжец и неудачник, който заговаря непознати момичета в автобуса"
   ,,Не е длъжен да идва, запознахме се ... и какво толкова, дори може да си има приятелка". Това си мислеше Кати в часа по математика, който вече и се струваше безкраен.
*  *  *

Не с бързината, с която искаше Кати, но учебната седмица свърши. Беше петък, прибра се  у дома и техните й казаха, че ще ходят до МЕТРО. Тя нямаше какво да прави у дома и отиде с тях.
   Докато безцелно разглеждаше щанда тя погледна в другия му край и видя Дани. Помисли си, че няма смисъл да му досажда и е по-добре да се махне от този щанд. Обаче беше късно – Дани я видя и тръгна към нея. Искаше да й каже защо не е отишъл да я потърси. Поздравиха се.
-   Аз...не дойдох, защото пострадах малко- каза Дани, сочейки крака си, заради който все още не можеше да ходи както трябва.
-   Спокойно, не беше и не си длъжен да идваш- каза Кати и се усмихна малко насила.
-   Да, но аз исках и сега няма да те пусна към следващия щанд, докато не ми дадеш e-mail или skype – с усмивка отговори момчето.
-   Добре, ще ти дам името си в skype, обаче не е зле да го запишеш някъде, защото е дълго.
Тръгнаха си от МЕТРО и Кати нямаше търпение да се прибере у дома и да седне пред компютъра.Още от вратата се втурна право към стаята си. Дани вече беше там (в Скайп де, не у тях ) Писаха си цяла вечер, както и цял уикенд. Разбраха се да се видят в понеделник след училище. Учебната година беше съвсем в края си и нямаше нужда от учене.
   Кати малко закъсня заради глупавия автобус, но това не попречи да изкара един от най-хубавите си следобеди. Взеха си сладолед, разхождаха се в парка, говориха си, смяха се. Беше като в приказка.От тук насетне Дани и Кати се виждаха почти всеки ден. И двамата мислеха, че са влюбени.
   Беше сряда, само ден преди началото на лятната ваканция. Кати и Дани имаха уговорка да се видят.
Той  толкова много искаше да я види, че подрани за срещата с половин час. Кати също нямаше търпение да се видят. Тя пристигна с 15 минути по-рано. Вървеше към мястото на срещата им и видя...
Това наистина ли се случваше. Дани бе прегърнал светлокосо, симпатично момиче. По изражението на лицата им личеше, че и двамата са щастливи. До тях имаше два куфара.Тя  сложи очилата си, за да скрие, че плаче и без да се обади на Дани се върна в къщи. В автобуса му написа sms, че няма да дойде, защото техните в последния момент и ,,сервирали", че отиват на гости. Влюбеното момче се разочарова, че няма да види Кати, но пък се радваше, че сестра му вече си е у дома.
   Да, точно така, момичето, което бе прегърнал е по-голямата му сестра, която току що се беше върнала от Германия. А Кати си помисли, че това е бивша приятелка, която се връща от някъде и явно ще бъде и настояща.
   Кателина се прибра у дома изпълнена с гняв и тъга. Написа в Скайп  ,,Не се доверявайте лесно на милите думи, на чаровника със сладка усмивка, който познавате отскоро." След това изключи компютъра и отиде да гледа телевизия. Там обаче навсякъде даваха сапунки, в които влюбените се гушкат и целуват. Кати за малко не замери телевизора с дистанционното. Изключи го, легна на дивана и започна да гледа в тавана. Просто лежеше и гледаше, без да мисли.
   След като еуфорията от пристигането на сестра му утихна, Дани реши да звънне на Кати, да види дали още е на гости. Тя обаче му затвори. След малко опита пак, но като отговор не чу нищо друго освен сигнал 'заето'. Това му се стори доста странно. Седна на компютъра и влезе в Скайп. Маркерът бе на нейното име. Дани прочете какво пише и разбра, че става дума за него, но защо – нямаше ни най-малка идея. Разбра, че си е у дома и нарочно затваря телефона. Направи още няколко неуспешни опита да се свърже с нея. Реши да й напише sms . Той гласеше следното ,,Какво е станало, направих ли нещо? Сестра ми днес си дойде от Германия  и ще се радвам, ако имам възможността да ви запозная."
   Телефонът на Кати звънна със сигнала за съобщение. Видя, че е от него (дори не искаше да си помисля името му) и реши, че ще го изтрие, без да го прочете. Тъкмо когато щеше да потвърди зададената команда, домашният телефон звънна. Тя остави GSM-а си и отговори на стационарния.
   -Да, моля- каза Кати леко троснато.
   -Здравей, миличка! Как си? – чу се отсреща непознат момчешки глас.
   -Кой търсите?- попита тя натъжено.
Момчето малко се обърка и засрами, защото помисли, че това е майката на момичето,което търсеше.
   -Гери, търся Гери- каза той след кратка пауза.
   -Няма такава тук, сигурно сте набрали грешен номер- отвърна Кати
   -Извинете за безпокойството- чу се отсреща.
С това разговорът приключи. Кати се разплака. Гери явно имаше до себе си момче, което наистина държи на нея. Това си мислеше нараненото момиче, докато отваряше sms-а. Да, реши, че ще го прочете. Сега плачът й от тих се превърна в неудържим. Тя силно се надяваше, че пише истината. А пък и като се замисли, се сети, че Дани бе споменавал сестра си в техните разговори..
   Сълзите на Кати не спираха и не й позволяваха да му напише съобщение. Тя реши да му звънне.
   -Дани, ще дойдеш ли до в къщи?-каза Кати, опитвайки се да прикрие плача си.
   -Кати, плачеш ли?! Какво има?-попита разтревожено той.
   -Не не, не плача- доста неубедително каза тя.- Моля те, ела!
   -Тръгвам веднага!-каза Дани и затвори.
Момчето не знаеше какво е станало и какви ли не мисли му минаха през главата докато стигна до дома на Кати. Дани позвъни. Тя отвори вратата, обляна в сълзи, прегърна го и започна да плаче три пъти по-неудържимо от преди малко.

[Gentiana]

и после ?  [mhmm]
[a taka]

[dylgokoska]

И после......банален хепи енд  [lol]


:arrow:
-Голяма глупачка съм, Дани...-започна тя.
Обясни му как бе отишла на мястото на срещата по-рано и как го беше видяла в прегръдките на някакво момиче.
   Като разбра всичко Дани най-сетне се успокои. Погледна Кати в очите, усмихна се и я целуна. След това си говориха около час и Дани й предложи да излязат тримата със сестра му. Кати хареса идеята, разбраха се за следващия ден и той си тръгна.
   Срещата с момчето, в което бе влюбена и със сестра му, мина чудесно. Правиха какво ли не- обикаляха магазините, обядваха навън, разхождаха се. Беше невероятно. Минаха няколко часа от както тримата бяха заедно.
   -Аз трябва да тръгвам – каза Моника (сестрата на Дани) – имам среща с няколко приятелки. Тя целуна брат си по челото, Кати по бузката и тръгна.
   -Сестра ти е невероятна, късметлия си, че имаш до себе си човек като нея- каза Кати.
   -Знам, че е така- отвърна Дани.
   -Да не си посмял да я ядосваш, защото ще се разправяш с мен – опита се да бъде строга тя.
Двамата се погледнаха и избухнаха в смях.
От този ден нататък Кати и Дани бяха неразделни. Често с тях излизаше и Моника. След това групата им се увеличи, защото с тях излизаше и приятелят на Мони. Бяха като великолепната четворка. 
*   *  *

Дойде средата на юли и Кати отиде с техните на море. Само това, че рожденият ден на милото й момче е два дни след заминаването й, я караше да се чувства тъжна.
   Тя нямаше ни най-малка идея за уговорката на Дани с техните. Без Кати да знае той се беше разбрал с родителите й да му звъннат след като се настанят, след което Дани да отиде на същото място със своето семейство.
   Още на първия ден Кати му взе подарък. На следващия, когато беше рожденият му ден тя му се обади.
   -Здравей,слънчице! Честит рожден ден!-каза тя и изреди куп пожелания.
   -Благодаря, миличка-отвърна Дани.
   - Ако знаеш колко ме е яд, че не мога да съм с теб днес.
   -Знам мила, мен също ме е яд-каза Дани, който бе на само още час път от нея и едва се сдържа да не й го каже.
Сутринта родителите на Кати и сестра й отидох на плаж. Тя пожела да остане в хотела.
   Дани се чу с майката на своето момиче, за да разбере къде е. Узна номера на хотелската стая и вече броеше минутите до пристигането им.
   Кати седеше сама в стаята и четеше книга. На вратата се потропа. С голяма досада тя стана от леглото и отиде да отвори. Като видя, че там стои Дани тя ...тя направо не вярваше на очите си. Целуна го и го прегърна силно. След това му даде подаръка. Така изкараха седем незабравими дни заедно на морето.
*  *  *

За Кати, а и за Дани всичко, което им се случи и предстоеше да стане беше като сбъднат сън, като осъществена мечта, като реална приказка!

[Mistic]

Аз пък съм го чел още преди вас!  [plezz]

Харесва ми.  :)

[angel4e_f]

Браво,мило [inlovee]

Айде напиши и нещо друго [heart__]