На тръгване си взехме всичко

[hide`and`seek]

С теб, вярно, много сме си дали,
но на тръгване тъй много си отнехме:
звъннаха за миг строшените пиедестали
и пътища различни двамата поехме.

И пръснаха се чувства озверели,
прогонени като от изстрел...
Заедно с лалетата са прецъфтели
и взаимните ни нежни мисли...

А аз така и не разбрах
кога си спрял да липсваш суртин
и как прогоненият смях
се е завърнал - плах и блуден.

И ръцете си на друг съм обещала
неусетно, толкова логично.
С теб, вярно, много сме си дали,
но на тръгване си взехме всичко!

[elf`s_soul]

Докосна ме и описа всякаква останала тъга у мен.. Прекрасен стих, за едно не много приятно усещане..

А аз така и не разбрах
кога си спрял да липсваш суртин
и как прогоненият смях
се е завърнал - плах и блуден.

И ръцете си на друг съм обещала
неусетно, толкова логично.
С теб, вярно, много сме си дали,
но на тръгване си взехме всичко!

[melnelen_f]

Невероятно е!!! И мен ме докосна. [inlovee]

[sunrise]

 [evala] [evala] [cvetee]

[angel4e_f]

Имаш невероятен талант [inlovee] [heart__]

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Много е хубаво! [heart__]

[gabi_gabi]

И ръцете си на друг съм обещала
неусетно, толкова логично.
С теб, вярно, много сме си дали,
но на тръгване си взехме всичко!

5 мин сигурно вече си го препрочитам... невероятно истинско е...  [heart__]

[hide`and`seek]

Благодаря ви, момичета! Наистина ви благодаря, този стих ми е скъп и се радвам че сте го оценили!