News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Доказателството,че сме живи...*ПОСВЕТЕНО*

Started by Tajni4ka_:(, August 30, 2007, 16:52:59 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Tajni4ka_:(

В сърцето ми насълзена аз се взирам,
а там болки,страдания,любови аз намирам...

А на какво прилича душата  ми?!
На изгоряла клечка от кибрит...само прашинки....

В живота ми всеки влизаше с любов и бляък,
а излизаше с болезнен разгром и трясък...

Сълзите вече не помагат,
дори част от болката не покриват...

Живея?!Да!!!Защо?-Защото страдам...
"Приятелите верни" аз предавам...

Не казвам,че не ги обичам!
Обичта си никога не отричам...

Но...всъщност мога ли да вярвам,
че приятели някой ден в бездната ще намирам...

Не!Аз не вярвам и няма да повярвам никога,
че в живота ще намеря сродната душа,
която съм открила и загубила...

Страданито е доказателство,че сме живи!!!!

Посветено на един човек,който цял живот ще уважавам!Той ме накара да разбера,че страданието си има положителни страни!!!!
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

BLUE_ROSE

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka] Прекрасно казано....

Tajni4ka_:(

Quote from: BLUE_ROSE on August 30, 2007, 18:44:21 PM
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka] Прекрасно казано....
Радвам се,че го разбираш и ти харесва.Написала съм го с много обич и много болка [heart__]
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

sladka_misteria

Нямам думи с които да мога да се изразя за това творение....Просто е толкова истинско и с толкова болка и любов е написано че.... Незнам - Определено това е едно от най-хубавите неща които съм чела - ама не на скоро ами от както мога да чета.... Браво... Просто браво!!! Евала ти правя!!! Браво!!!
[ihuuu]
Oбичам те,защо да крия?!Защо сърцето да мълчи?!Душата си пред всички ще разкрия,дори и от любов да ме боли.

Много пъти ти жестоко ме рани,много пъти сърцето ми почти уби.Но ти се промени и аз те обичам-искам с мен да си!

Tajni4ka_:(

Quote from: sladka_misteria on August 30, 2007, 21:47:46 PM
Нямам думи с които да мога да се изразя за това творение....Просто е толкова истинско и с толкова болка и любов е написано че.... Незнам - Определено това е едно от най-хубавите неща които съм чела - ама не на скоро ами от както мога да чета.... Браво... Просто браво!!! Евала ти правя!!! Браво!!!
[ihuuu]

Много....много ти благодаря за тези думи [shame] [shame] [shame] [heart__] [inloveee]
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

Diablos

Тъжно е, когато човек повярва, че страданието е това, което ни доказва каквото и да е...
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Tajni4ka_:(

Quote from: Diablos on August 30, 2007, 22:08:06 PM
Тъжно е, когато човек повярва, че страданието е това, което ни доказва каквото и да е...

Тъжен е животът за тези , които са разбрали какъв е истинският живот [confused]
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!