Когато в твоя свят мен няма да ме има...

Started by Gentiana, August 29, 2007, 14:39:14 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Пусни видеото...
Там отново ще ме видиш...
Все така жива, както във всеки минал ден,
усмивката ми на екрана е нежна и красива,
още те боля, знам, още страдаш за мен
и какво като до себе си няма да ме видиш,
няма гласът ми в ушите ти да затрепти,
нито допирът ми трепетен,
като от ръка на самодива
ще разтупка сърцето ти,
с тялото ми няма да се слееш, нали
всяка мисъл е енергийна молитва,
всеки миг, капещ в здрача, шепне глухо
и рисува димни цветя,
аз съм в тебе,все така ласкава и любопитна,
погледни в душата си,избърши тази нелепа сълза.
Колко път ще изминем и кога ще ни вземе
знаеш, решава онзи, който е невидим за нас,
понякога рано, понякога след много време,
всеки има своя, на сбогуване час.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

GaLLeRy

Невероятен стих!!! Много истински !  [heart__] [heart__]
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

nMz

Много красиво :) Моите най-искрени поздравления за прекрасният стих :)  [bravisimo]
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Tonita

Quote from: nMz on August 29, 2007, 17:00:01 PM
Много красиво :) Моите най-искрени поздравления за прекрасният стих :)  [bravisimo]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

melnelen_f

Имаш невероятни стихове!!!

         Бравооо!!!


[oh]




:flowers:
~~        Трънлив и зъл е на живота ребусът,
           на кръст разпъва нашите души.
           загубил всичко, не загубвай себе си-
           единствено така ще го решиш.             ~~
                                              Дамян Дамянов

Arwen

Красив стих! А ти си прелестна!   [cvetee]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Diablos

Ха, картинката си отива с аватара ти  [lol]
А самият стих... натъжава... Човекът винаги живее в нас... може да ни разсмее, може да ни разплаче... но никога вече не може да ни изненада, никога не можем да чуем гласа му...
Какво ли говоря неща, които са ясни, и аз... съжалявам, отнесох се... Хубаво стихотворение :)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

 :p наблюдателно момче  ,но  не бъди тъжен , това е част от живота. А аз съм поклонничка на траките, които са плачели, когато някой се раждал и са празнували, когато си е отивал от този свят...Те сигурно са знаели защо  :)
Благодаря!
И на вас момичета  [inlovee].
Много сте мили [inlovee]. Правите деня ми усмихнат и красив .

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.