ПрЕдЕсЕнНо...

[black embrace_f]

Реката на съдбата ми
           във себе си се влива,
защото твоето море бе само илюзорно...
Душата ми е станала
              отчайващо чуплива
и вече спря да търси погледа ти неуморно.
Пейзажите пред мене
           са в меланхолично-черни краски,
уюта в мислите е някак си несъздаваем.
Ти криеше лицето си
          зад хиляди емоционално-празни маски
и взимаше неискрените си сълзи...назаем.
В сърцето ми бушува
             вятър и довява нежелана есен,
дъжда отмива спомени и мигове несподелени...
А времето не ме лекува,
        а ме разболява с монотонната си песен.
Не се прераждат чувствата, които са били изпепелени...

[elf`s_soul]

Нещо ме привлича в този стих.. Харесва ми !  [inlovee]

[иринка]

Страхотен стих!Браво,браво,браво,браво!!!!!! [evala]

[`Fallen_Angel`]

 [bravisimo]

[melnelen_f]

Не се прераждат чувствата, които са били изпепелени...

Миличка, феникса се ражда от пепелта........

Не губи надежда!!!


:flyingkiss:

[SteeleR]

 [reevvv] .. Поздрави..

[BLUE_ROSE]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[phibi]

 :flowers: :flowers: :flowers:

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

 [cvetee]

[angel4e_f]

Не се прераждат чувствата, които са били изпепелени...

Миличка, феникса се ражда от пепелта........

Не губи надежда!!!


:flyingkiss:

дам,съгласна съм,поне при мен така се получи преди време!Иначе много добре казано!Хубав стих!

[black embrace_f]

...мога само да се радвам, че ви е харесало... :)
Благодаря на всички!!!! [heart__] [heart__] [heart__]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

:) Добро е. Грабна ме! :)