Ветре северен...

[Gentiana]

Нещо зад мен.
Някой, който във тъмното стене.
Гасне дългият ден.
Онзи порив жесток роден е,
дошъл да руши и души да преде
като коприна.
Дреха на мръзнеща самота
да дари, после тихо ще си замине,
а аз бавно ще слизам
по дремещите калдаръми
на тесни улички,
към морето притихнало,
виждам в сумрак готически кулички-
замък цял от кристал,
черен като слънце студено,
угаснало
чака моята кръв,
да се влее безсилна
в неясното,
но дали ще го стопли,
като вече не знам да обичам
и с очи ослепяващи
азбуката на светлината
едва-едва, трудно сричам?
По-добре изгори ме,
ветре северен
с мълнии- змии,
от праха ми дано
торнадо диво да се извие
и да вдигне, захвърли
всичко пошло, безкрайно жестоко
долу, чак в преизподнята,
много, бездънно дълбоко.