И ще ме оплюеш

[ilusia]

.... И ще ме оплюеш...
Гавра в погледа прозира , коленичил
на камъка горещ. И той пулсира ,нали
е крал от слънцето копнеж. Ще разбираш
всичко , от всички не разбран. И простичко
ще плащаш на егото си дан. Усещаш
птиците , докоснал си земята , но толкова
години не прозря какво е скътала в сърцето
си жената ... И ще ме заплюеш...

Жалка ще ме наречеш. Отхвърлил моята любов.
И няма нищо. Порива не ще го спреш. Независим
е от чужди думи , от огън или пък вода. Стихия
тайна е момичешката ми душа . Аз ти казах. Ти
не го разбра. Прости ми , че не тръгнах. Прости
ми , че живях. От вечния ти сън прости , че те
изтръгнах . Че за дъга в очите ти копнях .
... И ще ме заплюеш. Как посмях ? Мъжкия ти
свят да разбера. Глупачка. Ти светиня. Аз съм грях.

Не си виновен ти . Не си виновен - бездушната кукла
на срам и позор. Душата ти хукна към на ада тежкия
взор. Гледах те. Мило със слепи очи. И исках те......
Малко наивно за света на свети лъжи. Последвах те...
Въоръжена с идеали и принципи. А ти сякаш съм въглнче
парещо на болното място , хвана ръжена. Изтръгна ме.
И всичко е ясно. Да бе казал две думи поне... които да
ме отхвърлят. Да сломят моито сърце. Да бе изрекъл " мразя те"

Но ти мълчеше. Сякаш просеше ме със сълзи. А после
те полях със своите... като с дъжд от мечти. Перверзен
си. За това ли мечтаеше ? За чуждата болка , за чужди
съдби ? Какво ги правеше , на всичките жени , разбитите
копнежи ? Не успя... и се вбеси. Мразеше ме , че духа ти
мен не покори. И ме заплю... Уби ме почти. А после заплака ,
изкуствена поза . Не съжали. Отново ме върна. Моя грешка,
нали ? Че обичта ми не изтръгна. Не я захвърли и днеска ти
тежи.....

[иринка]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[_maLkaTa_]

 :flowers: :flowers: :flowers: [evala]

[GaLLeRy]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]