Някъде далече

[Gentiana]

Арабски жребец,
сплита вятър във гривата ти
теменуги,
рони се прецъфтяващ цвят,
тази вечер звездите са някак други
и Луната се крие зад булото
на облак дъждовен,
ела,понеси ме,
да избягаме от този свят-
тъй греховен.
Като рана душата
все боли и не зараства,
тъга безпределна
стеле се ,
над чувствата ми властва
и не мога да дишам,
все крещя, а той не ме чува,
омръзна ми да му доказвам,
че съм чиста,
че все нещо и аз струвам.
Дъх на лято и пяна
в ноздрите ти нетърпеливи,
изцвили, разтърси ме,
да почувствам, че още съм жива...
Отнеси ме.
Как кръвта ми изстива
и не искам да слушам,
не искам  да вярвам,
нямам сили.
Този свят ме убива.
Да избягаме там, където
тревата цъфти
и танцуват белите самовили.

[GaLLeRy]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[rado]

 :) Ама ти все бягства планираш.
Щеше да е хубаво, ако беше възможно.
И поезията си е едно бягство. Виждам, че много бързо бягаш... [heart__]

[Gentiana]

О, да  [lol] [lol] [lol] [lol], на думи нямам равна, Ради.
Де да ме биваше така в бягствата и наяве  [inlovee]
Но и така е нещо, к`во пък  [lol]