Себеотдаване (sunrise)

[ilusia]

Благодаря ти , мое нежно цвете , че ми припомни какво е истинската любов :)

От себе си ще късам радост ,
смисъл и дъга. Упование ще
ти давам в този свят на гибел
и мъгла. Фар , искрица доброта.

И зная , може би не ме желаеш.
Имаш избор. Просто си тръгни.
Не искам да те притежавам ,
усмивката си само при мене остави .

Мен ме няма. Така обичам аз.
Ти си всичкото за мен. И дори
в измяна...няма да е плен.
Гордост имам. Както и душа.

Нищичко не взимам. Никому
и не принадлежа . Тихо идвам ,
във време на лъжа. И те милвам
с поглед в който заспала е една сълза.

И в усмивката е любовта. Просто
нежност. Само топлота. Нищичко
не искам....Нека е така. И така
обичам. Със воплите на цветове.

С мечти обричам сиви , скучни ,
светове....Не съм глупачка.
Знам добре. И не искам да те
задължавам. Поданик не си.

Нещичко ти давам. Една усмивка,
със себе си ако искаш отнеси.
Тя пак ще грее и пак ще бъде.
Може би за друг....

Но щом обичам имаш вечно
място тук. От ляво. Дето най-
силно ме боли. И празно , и
мъгляво ... нищо , ти да си.

[sunrise]

Така е, но всеки човек има право да бъде обичан така като го чувства! [heart__]