Равносметка

[s_ma6inata]

Мъжът бе седнал на креслото пред компютъра си и пишеше...по-скоро опитваше се да пише,зашото
мъката,която го бе6е обзела,замъгляваше погледа му,а зълзата която се изтръгна бавно се стече по
лицето му и капна в чашата червено вино до него....Доказваше че митът,че мъжете не плачат е просто
илюзия....Сълзата беше само една единствена,но в нея имаше толкова много болка....Седеше и се
отиваше да пише за любовта и предателството,за смисъла на живота му....все изтъркани теми,но не и в
неговият случей...Той просто беше пример за това как един млад човек може да се чувства като грохнал
старец,как всички нещастия на света може да се изсипят върху един човек....да го смажат...да разбият
сърцето му......Какво толкова му се бе случило,никой от неговите познати и така наречени
"приятели"не знаеше,защото той бе силен и горд човек,който таеше цялата  болка в себе си,а пред
другите бе кралят на купона.....истината той изливаше само пред студеният екран на монитора....
Мъжът отпи глътка вино и започна да пише историята на краткия си,но тежък живот...пишеше за това как
никога не е познал Любовта,тоест познал е само болката и страданието,които понякога я
съпътстват....Припомни си за последната си приятелка и това беше достатъчно за да се появи нова
сълза,избърса я и продължи с историята на разбитото семейство в което отрасна или по-скоро за
мечтата си да има истинско семейство,родители който да го обичат и да се грижат за него....но тази
мечта също влизаше в графата "Невъзможни"....пред замъгления му поглед за секунда изникна споменът
за домът му преди години,за веселието и смехът които огласяваха родната му къща,след това се сети и
за това как всичко рухна след нелепата смърт на баща му....и всичко което последва след
случката..."Не" си каза той и затвори страницата с тези спомени.....започна да пише за
"приятелите"си или по-скоро за предателите си,за хората на който се беше доверил,но който го бяха
прецаквали толкова много пъти....Нова сълза....сълзите му ставаха все по студени и все
по-солени,сякаш бяха отражение на живота му....
Спря да трака по клавиатурата си за момент,отпи голяма глътка от виното си ,бавно преглътна и се
загледа през прозореца до него,погледът му се изгуби някъде в необятната шир,в мислите му
преминаваше всичко отново и отново....Изведнъж нещо стана,той се сепна и излезе от транса в който
беше изпаднал....Беше се замислил дали лошите неща не са го направили по-добър човек....замисли се
за това че може би всъщност хората който са го предавали са губещите,а не той....За няколко секунди
той преобърна цялата си представа за живота...от грохналия човек нямаше и следа сега в отражението
на прозореца стоеше един оптимист,изпълнен с жажда за живот,с нови мечти и цели....време бе за
промяна и той знаеше това...иначе идваше краят,а на него още му се живееше....Каза си "Майната му на
всичко,все някой ден ще успея" и този път си повярва.....Изми следите останали от сълзите си,запали
цигара и с трясък излезна от апартамента си....Бе решил още на следващия ден да го продаде и да
замине някъде далеч,да остави спомените завинаги зад гърба си и да започне отначало.

[tonnny_bg]

 [bravisimo] [bravisimo]МНОГО МИ ХАРЕСА.ПОЗДРАВЛНЕИЯ! [inlovee]

[`Fallen_Angel`]

Желая ти щастие с новото начало :)

[s_ma6inata]

героят има близка съдба до мойта,но не съвсем...мерси все пак:)))